ЖИЛ И АДЕЛ – нещо повече от дефинирана връзка 

 „Куче 51“ – адаптация на романа на Лоран Годе, е научнофантастичен криминален трилър, който ни пренася в един футуристичен Париж, разделен на социални зони и доминиран от изкуствения интелект АЛМА, който играе ключова роля в управлението на правосъдната система и обществения ред. В тази мрачна, но реалистична визия на бъдещето столицата е разделена на три зони – една за богатите и властимащите, втора за по-заможните слоеве и трета, в която живеят социално изолирани и по-бедни групи. Ммежду зоните има контролно-пропускателни пунктове.

Филмът изследва напреженията между тези социални пластове, както и възможностите за сближаване и помирение в един свят, където технологиите и изкуственият интелект се преплитат с човешките съдби. Актьорският състав на „Куче 51“ е впечатляващ и включва някои от най-талантливите френски актьори. Жил Льолуш и Адел Екзархопулос виждаме като Зем и Салия. Двамата имат опит в съвместната работа. Миналата година преживяхме изключителния „Туптящи сърца“ отново в рамките на Cinelibri, на който Жил беше режисьор, а Адел – в главната роля. Сега се срещаме да ми разкажат за „Куче 51“. Филмът на Седрик Хименез закри фестивала във Венеция и беше селектиран и в Торонто. 

„От самото начало виждам Зем по-скоро като една „машина за живот“. Човек, който дори не знае защо се събужда сутрин – споделя Жил. – Това, което много ме трогна, беше, че виждах в него алегория на един свят, задушен от технологиите и от една еволюция, която не контролира, свят, който просто търпи, вместо да бъде активен участник в собствения си живот. Спасението идва от Салия, неговата противоположност.

На хартия тя е всичко, което той мрази: строгост, закон, контрол. Но въпреки това исках още от първата им среща да се усети, че той вижда в нея нещо повече – младостта. И това, което ме разтърси във филма, е, че в тази дистопия има една утопия. От тази малка нишка, която двамата започват да разплитат, се ражда малко разследване, което прераства в революция.“

Адел допълва: „Това беше първият път, в който играем заедно, и е нещо съвсем различно. Много говорихме предварително – как искаме да бъде възприета тази връзка между Зем и Салия, или по-скоро как искаме ние да я изживеем. Търсехме начини да избягаме от клишето „ще бъдат ли заедно, или не“.

Искахме да се обичат повече от това, повече от една дефинирана връзка. Нямат време да преоткрият дефиницията на любовта, но са две изключително самотни същества, всяко от които се движи в собствения си хаос, с корени, които в крайна сметка не са чак толкова различни – дори и да изглеждат противоположни.“ А коя част от историята ги плаши най-много и е най-близо до реалността? „Това разделяне на свръхбогатите и бедните, това капсулиране. Дори идеята за „платен достъп“, защото ние вече почти го имаме. Живеем в изключително наблюдавани градове. Камери има навсякъде. Достатъчно е да вдигнеш очи“ – казва Жил.