С усмивката си не просто изразяваме любезност – тя е нашият социален капитал и дори ключът ни към увереността и успеха. Зад съвършената усмивка обаче, която според д-р Бранимир Кирилов е проста математика, стои не само технология и опит, но и етика. Имплантологът и основател на клиника Medical Dent говори с прямота за опасностите на комерсиалния подход, за „златното сечение“ в усмивката и за моралните граници, които не трябва да бъдат прекрачвани – дори когато пациентът настоява. А аз за пореден път се убедих, че добрият професионалист е такъв не само защото лекува добре, но е отговорен и отстоява принципи. 

Д-р Кирилов, според вас кога естетичната стоматология се превръща от каприз в необходимост?

Неточно е понятието „естетична стоматология“, защото неестетична няма. Никога едно лечение не се започва с очакването, че финалният резултат ще бъде неестетичен. Независимо от пациента. Като цяло стоматологията е свързана с естетиката. Ако можем да прикрием белег на корема например или някакъв друг проблем на други части от тялото, доста по-трудно ще го направим на венеца или на зъбите, особено когато се усмихваме. 

С уговорката, че резултатът задължително трябва да бъде естетичен, отговарям на въпроса – границата между каприза и това да промениш усмивката на някого е биология. Ако клиничният подход е от гледна точка на биологията на човешкото тяло и не нанася вреда, резултатът ще е добър. 

Често пациентът иска да има бърз резултат, вместо той да бъде постигнат за година и половина с брекети или алайнери, и избира да посети клиника в Румъния или в Турция, където да му изпилят зъбите. В резултат – да, има 12 бели равни зъба, но отдолу истинските му зъби са така изпилени, че вече не разполага с тях. Това е каприз. Границата между професионалното и комерсиалното е много тънка. Надявам се, че все повече колеги ще я оценяват. Но е добре самите пациенти да се научават да я оценяват, включително бързащите, които са свикнали всичко да се случва сега и веднага. 

Има ли „перфектна“ усмивка?

Перфектната усмивка не е някакво чудо, а е проста математика. Всичко, което влиза в рамките на правилата за златното сечение, нашето око приема за красиво. Тоест, ако бях математик, щях да кажа, че красотата е математика. Що се отнася до зъбите, там има наистина много математика и пропорции, широчина спрямо дължина на зъб, спрямо дължина на лице – това са изчисленията в т.нар. проект „Красива усмивка“. Когато тя се планира, се съобразяват всички пропорции, размерът на отделните зъби спрямо размера на лицето. Извън математиката нещата, които правят впечатление на невъоръженото око, за да определи дали една усмивка е красива или не, са няколко.

Аз винаги (за да образовам пациентите си) съм разделял усмивката на две – бяла естетика и розова естетика. Бялата е зъбът, а розовата е венецът. Хармонията между двете е това, което ни кара още като видим една усмивка, да си кажем, че е красива, или пък, че нещо не ни допада. В бялата естетика това, което прави впечатление на окото, е позицията на зъба, формата му, размерът му, цветът му и каква част от него се вижда при усмивката.

При някои почти не се виждат зъби в усмивката, а при други се виждат всички зъби, включително и венецът. При розовата естетика прави впечатление каква част от венеца се вижда. И тук има решения, които може да бъдат предложени. Значение има също формата на венеца. Третият фактор е цветът на венеца. Съчетанието от тези пет компонента в бялата и розовата естетика прави усмивката красива или не толкова красива.