А Матюс става неин съпруг с амбицията да подреди емоционалния  й хаос. Полага неимоверни усилия, но скоро потъва в подвижните пясъци на миналото й, които поглъщат всичко, включително самата нея. Дяволски красива, но емоционално разбита заради сексуалното посегателство на баща си, което не разкрива пред Хенри, тя предприема отчаян опит да намери убежище в ролята на добра съпруга и майка. Ражда дъщеря Лаура, а след няколко години и момче на име Филип, към които, уви, не изпитва никакви майчински чувства. По-късно ще признае, че през цялото време има усещането за наслояване на образи от детството си, жива е и травмата от студенината на майка й. Всичко това блокира пробуждането на майчински инстинкт спрямо собствените й деца. Хенри не подозира, че се изправя срещу онова, което самата Ники нарича „страшните дракони на моята тайна“. Двамата търсят бленуваното семейно щастие в честите промени.

Пътуват много, установяват се да живеят най-напред в Париж, където Хенри преподава, а по-късно и в малкото испанско градче Деа на остров Майорка. Артистичните вибрации на тези места сякаш успокояват демоните в Ники, но провокират Хенри да търси удоволствия извън дома. Прави го уж дискретно, но Ники разбира за една от любовниците му, прави сцена на ревност, а по-късно изпива сънотворни хапчета в опит да провокира внимание и съчувствие.  Драмата се задълбочава дотам, че една нощ Хенри се събужда и открива под матрака на леглото им ножове, бръснарски ножчета и ножици. Още на следващия ден отвежда съпругата си в психиатрична клиника.

Там е подложена на електрошокова терапия, а през двумесечния си престой компенсира липсата на посещения на Хенри с рисуване върху стените на стаята си. Гмурка се в света на приказните фигури, които измисля и чийто живот може да контролира, за разлика от всичко останало около себе си. По-късно в интервюта споделя, че в психиатричната клиника е открила лечебната сила на изкуството и се е вкопчила в него с всичките си сетива. „Започнах да рисувам в клиниката, където се научих как да трансформирам чувствата на страх, надежда и радост в картини.“

Първата й изложба Les Tirs („Изстрелите“) се случва във френската галерия J и представлява силует на мъжко тяло, в което по време на пърформанса Ники изстрелва със специално изработен пистолет боя, която го оцветява в различни краски. Един от критиците по това време, Грег Стаф, пише: „Изстрелите“ се превърнаха в знаме на поколението на Ники дьо Сен Фал. По нейните работи в този период се увличаше и самата Джейн Фонда, която бе прегърнала ролята на политически активист. Но за разлика от Фонда, бунтът на Ники нямаше нищо общо с политиката, поне по онова време. Тя най-сетне събра сили и кураж да се изправи срещу демоните от миналото си и изпита истинска наслада да отмъсти за насилието върху себе си чрез изкуството“.

Светът открива една модерна бунтарка, артистична Жан д’Арк, а самата Ники – изключително силно оръжие, с което да въздаде правосъдие, но и да излекува душата си, ако това въобще е възможно. И докато тя върви смело по пътя на революционер с четка в ръка, за двете й деца се грижи техният баща. Уви, увлечена в мисията си на ангел, раздаващ присъди, Ники се проваля с грохот там, където иска да успее най-много – да бъде любящо същество с добро сърце. Може би затова през 1963-а създава гигантска женска фигура, разпъната на кръст, увековечавайки жената като вечна страдалка, осъдена да живее в толкова много роли – на съпруга, на майка, на професионалист.