Критиката я обявява за артист феминист, а Ники цитира в публичното пространство всички смели жени, които разбиват клишета и предразсъдъци, и които са я вдъхновявали по един или друг начин. В писмо до майка си от далечната 1966-а пише: „Много рано в мен се роди желанието да стана героиня. Коя да бъда, се питам днес? Жорж Санд? Жана д’Арк или Наполеон в пола?!“, а пред медиите цитира своите вдъхновения, сред които са писателките Вирджия Улф и Симон дьо Бовоар. Скоро пробуденият феминизъм се проявява в скулптурите й. Една гигантска, приказна жена, наречена Нана, ще се превърне в олицетворение на силната жена, която не може де бъде наранена. Всичките си страхове и кошмари от миналото Ники преработва в магичната лаборатория на изкуството. Съчетава посещения в дома на вече бившия си съпруг Филип в Деа, за да прекара време с децата си, с пътувания до Барселона. Причината е една – Ники открива магичния свят на Антонио Гауди. За нея той е повече от вдъхновение, той е учител, който сам се учи от природата. Приема завещаното от него с цялото си същество и го превръща в закон за сърцето си.

Невъзможно твой  

С крилете, които й дава изкуството, Ники се рее във висините. Някъде там среща и голямата си любов – швейцарския скулптор Жак Тингели. Годината е 1956-а, той е щастливо женен за артистката Ева Аепли и е на гребена на вълната в родината си. Критиката го обявява за провокативен, но смислен артист, който бяга от еснафския комфорт и суетата, а Ники го разпознава като сродна душа и партньор в артистичните приключения. Поръчва му да изработи гигантска метална фигура, която тя ще покрие с пластир и ще изрисува. Не е изненада, че общата работа прераства в бурна любов, която страховете на Ники, а и нежеланието на Жан да напусне съпругата си обричат на трудна съдба.