Ники дьо Сен Фал - борещата се с дракони

Френско-американската артистка използва въображението си като капан, в който улавя кошмари от миналото, а в приказните същества от творбите си търси защита

Краси Генова 16 October 2021

Снимка: moma ps1, Centre Pompidou, Niki de Saint Phalle Foundation

 

Ники набира скорост и се наслаждава на триумфа си. Двамата официализират връзката си и се установяват да живеят в родината на Жан – Швейцария. Там създават и фондация, която стои зад мащабни проекти – изработване на скулптури за паркове и галерии из целия свят. Като общия им проект „Фонтанът Стравински“, създаден през 1982-ра, който може да се види и до днес в градинката пред центъра за модерно изкуство „Помпиду“ в Париж. Приказните същества, родени във въображението на Ники, започват да пътуват и населяват музейни пространства, градински площи и частни домове на колекционери.  Тя създава и своя първи парфюм, който се радва на голям успех и я прави знакова фигура и в света на модата. Триумфът й на жена за кратко успокоява кошмарите от миналото, но изниква нов проблем, който поставя сериозен риск за здравето й. Заради материалите, включително боите, с които работи, Ники развива алергия и проявява тежки пристъпи на астма. Не се предава, но е по-внимателна в избора на материали. По лекарска препоръка си взема почивка и предприема уж романтично пътуване с Жан в Тоскана. Любовната им история е вече на ръба на силите си, изнемощяла от честите пропуквания на Ники в емоционален план и от желанието на Жан да инвестира време и усилия в собствената си работа. Пътищата им се разделят, но не и сърцата. Жан и Ники поддържат връзка и се виждат често до края на дните му през 1999-а.

Тайната градина на Ники

Здравословният проблем с белите дробове се задълбочава и лекарите изпращат Ники на санаториум в Аризона. Неспособна да стои на едно място, без да твори, защото изкуството държи на дистанция мрачните спомени от детството й, тя започва да обмисля идеята да направи своя вълшебна градина. Вдъхновена от Гауди и създадения от него парк „Гюел“, архитектурното чудо на Барселона, тя събира кураж да отвори нова страница в артистичната си кариера. Мечата й е да направи парк, населен с приказни създания, както и с герои от картите Таро, по които се увлича от известно време. Свързва се със своята прочута приятелка от миналото – аристократката Марела Анели, съпругата на собственика на „Фиат“ Джани Анели, и й разказва за проекта. Марела дава благословията си и предоставя семейното имение в Тоскана за създаването на Градината Таро. 24 години са нужни на Ники, за да превърне мечтата си в реалност. „Градината Таро не е само моя градина. Тя е споделеното пространство свобода, което създадохме заедно със семейство Анели. Нищо не можеше да ме спре в създаването й. Както във всички приказки, където преди да намери съкровището, главният герой се изправя срещу зли сили – дракони, вещици и магьосници, така и аз преминах през всичко това. Срещнах се лице в лице с моя собствен ангел и тази среща ме промени!“, ще каже години след откриването му през 1998-а Ники.

Приятел в нужда се познава

В последните години от живота си, когато разбира, че изкуството, което изцелява и най-тежките рани в душата й, всъщност бавно я убива (пораженията върху белите й дробове от използването на боите и материалите в работата й са необратими), Ники се посвещава на приятелите си. Прави отчаяни опити да спаси връзката майка–дъщеря, която през годините изтънява и се разкъсва на няколко пъти, с писмо до дъщеря си Лаура. Дългата изповед, написана през 1992-ра, е и признание за сексуалното престъпление на баща й, което променя курса на съдбата й. „Всички мъже са насилници. Помни това. Често се питам – защо след този омерзителен акт на насилие срещу мен не споделих на майка ми. Тогава си мислех, че мълчанието е спасение, а то по-скоро се превърна в мой затвор през годините. Прекарах целия си живот в опит да премина през този кошмар и открих много за себе си и за другите. Броят на жените, които свършват със самоубийство или в лудница след подобно преживяване, е голям. Има и такива, които успяват да избягат от спомена, да се спасят. Между тях са много писателки, чийто език не е бил изтръгнат от демона на мълчанието. Вдъхновение в тази посока за мен бе Вирджиния Улф, която все пак слага край на живота си, но преди това казва всичко важно. С работата си това се опитах да направя и аз – да изразя своето тъжно човешко същество. Прегръщам те, моя мила Лаура, с много нежност и също толкова много съжаление, че не успях да намеря смелост да говоря с теб за това по време на малкото ни време заедно. Защото ми беше трудно да го направя. Обичам те, мама Ники.
П.П. Затворът на мълчанието не е решение.
П.П1. Един ден ще напиша книга, с която ще науча децата как да се защитават от насилници.“

Автобиографичната й книга „Моята тайна“ се появява две години по-късно и освен драматичната история от детството й, както и спомените от израстването с тази тъмна тайна, съдържа рисунки и илюстрации, сътворени от Ники именно като опит да разтвори крилете си и да се освободи от затвора на мълчанието. Драконът от миналото преживява трансформация и се превръща в дракон на изцелението, на силата. Когато през последните години от живота си поради здравословни причини се премества да живее в Сан Диего, Калифорния, измайсторява голям дракон за детската площадка в центъра на града. Дракон, който служи като убежище, приятел, магична сила, която предпазва от другите чудовища наоколо. Докато белите й дробове се борят за последните глътки въздух, тя подарява на музеи и паркове в целия свят своите вълшебни творения. С увереност, че ако красотата се провали в мисията си на спасител на света, изкуството ще продължи да разпръсква светлина в тъмния тунел на съществуването ни.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР