1. Да, по време на карантина щяхме да гръмнем, ако нямахме бърз и лесен достъп до филми, книги, музика и различните форми изкуство. Работата е там, че далеч не всяко изкуство те спасява. За сметка на това природата – каквато и да е - те спасява. Винаги! Подаваш си носа навън и готово. Докато това, че някой смята, че е направил невероятен филм и предоставяйки ти да го гледаш безплатно, ти предоставя кой знае какво – ами не, не е така. Спасява те „Лебедово езеро” на Чайковски. Спасява те Булгаков. Стайнбек. Спасяват те Бунюел, Фелини, Тарантино. Най-добрите сериали. Само талантливият може да те спаси, посредственият е безсилен по време на тези обстоятелства. И по принцип, но сега е по-отчетливо безсилен. Природата е по-силна от всичко, амин! Вярвам, че е и справедлива.

 2. Поговорката „Трудно се гради, лесно се руши” важи за всичко друго, освен за целулита. И друг път съм споделяла това свое наблюдение, но сега е болезнено ясно.  Светът ще ни се види тесен след тази карантина. Буквално. Освен на Джулиана Гани, която, както дочух, тренира и отслабва, докато другите дебелеят.

 3. Задължително да поддържам не само social distance (социална дистанция), но и social media distance (дистанция от социалните медии). Понякога тази карантина е по-важна за психическото и физическото здраве от другата. Между другото – колкото и да ви говорят, че психическото здраве е също толкова важно, колкото физическото, когато ножът опре до кокала дори тези, които са ви го казвали, започват да твърдят обратното. Зукърбърг трябва да дезинфекцира мрежата си.

 4. Чудесни времена човек да разбере кой е конформист и кой – не. Много е лесно да се бунтуваш в спокойни води. Тогава всяко помръдване нарушава гладката повърхност и човек си казва: еха! Когато всичко ври и кипи обаче, трябва да си наистина смел и наистина да положиш усилия. И наистина да не ти пука за последствията, което е най-трудното. Видях, че в България има няколко сайта и няколко публични личности, които засега издържат проверката. Лично аз съм подкрепила със скромно финансиране всички тях – там, където има такава възможност, разбира се. На тези, от които съм разочарована, също съм им показала, че нямат човек в мое лице. На кого му пука дали аз го оценявам или съм разочарована от него? На мен ми пука. Уважаеми хора, подкрепяйте независимите медии С ПАРИ, не само с лайкове. За да ги има. Всеки колкото може. За да не гледаме и четем само добре съгласувани глупости и празнопозитивни призиви, отправени към нас от хора, които след време ще бъдат щедро възнаградени за подкрепата си и ще са още по-позитивни.

 5. Дълбоко в себе си повечето хора имат нужда от така нареченета твърда ръка, която да следват и нищо не може да промени това. Изведнъж взеха да хвалят Китай!

 6. Когато ти отнемат всичко, започваш да се радваш на малко. На това се разчита. Истина е, че сме изгубили рефлекс за живот, едни такива мекотели, мекушави сме станали, свикнали сме на спокойствие, борим се само за удобствата и удоволствията си. Смешно сигурно звучи, но смятам да се отдам на много проста програма за закаляване в най-скоро време. Трябва да можем да разчитаме на телата си, хора.

 7. Планетата вероятно ще си поеме дъх. Това си представям във всяка една минута и това е единствената ми утеха.

 8. Настана времето на Великите литературни открития. Масово откриха „Чумата” на Камю. А той – Камю – дори има и други книги. „Разбунтуваният човек”?

 9. Не искам да си играя никога повече с онези, които са се обаждали, за да докладват други хора. За това, че видели на улицата четирима души един до друг. Или че някой е пуснал снимка от еди си къде в социалната мрежа. Или че двама души от едно семейство си разхождат кучето. Доносничеството ме отвращава дълбоко, макар че винаги е съществувало и ще пребъде, не се съмнявам, но децата ни трябва да бъдат възпитавани в най-яростна съпротива срещу доносниците. Лично аз правя каквото мога по въпроса.

 10. Обичам мъжете. Все пак и все още са по-смели, по-хладнокръвни, по-здравомислещи. Онези, които не са конформисти, разбира се. Обичам тези мъже.