Държавна сигурност съвсем не е загубила дирите на Дорина, по-скоро губи интерес към нея. На Мавриций агент Лаура е безполезна. Досието й е затворено през 1963-та. Близо 20 години след убийството на баща си Дорина е свободна. Любопитно е обаче, че тя запазва агентурното си име като свое собствено.

В английския си паспорт е Дорина Лаура Симпсън. С това име по-късно ще вземе рицарско звание за граждански заслуги от кралицата за работата й на Мавриций.

Историята на Балерината запълва бели полета в знанието ни за процеси, събития и личности от българската история. Но тя е по-вълнуваща по съвсем друга причина – това е история за човек, който изиграва системата, след като преди това е бил нейна жертва. Показателно е как хора, които обществото и службите подценяват като вятърничави или „лесни мишени“, всъщност се оказват по-устойчиви и борбени от мнозина.

Дори най-страшните и мощни организации понякога са безсилни точно срещу своите жертви, срещу тези, които най-плътно са притиснали до стената. Защото най-неочакваният отпор идва от хора, които няма какво да губят.

Дорина Илиева надживява Държавна сигурност и комунизма. Тя умира през 1991-ва в Лондон. Никога не успява да се върне в България. Дори и след смъртта си.