Дорина Симпсън, танц на ръба

Тя е фаталната красавица от шпионските трилъри. Само че съвсем реална. Една дръзка и интелигентна българка, въвлечена в танц на живот и смърт с политици, дипломати и тайни служби

Надежда Узунова 05 March 2020

 

През следващите две години семейството привидно живее стария си живот. Майката запазва прислугата си. Дъщерята играе в пиеси и ходи на приеми в западните посолства. Именно в британската легация Дорина се запознава с втория секретар в посолството – майор Фрий Симпсън. Четири месеца по-късно той й прави предложение за брак.

Това, което Дорина не знае, е, че в този момент най-близките й приятелки и дори прислужницата й са донасяли за нея на новите комунистически власти. И Държавна сигурност започва разработка „Балерината“. Дорина вероятно им е била интересна и заради произхода си, и заради връзките, които по това време има с англичаните.

Към 1947-а вече са се изпарили и последните остатъци от съюзническите отношения. Мирният договор е подписан и на българските власти не се налага да спазват международно благоприличие. Вестниците на опозицията са спрени. Никола Петков е арестуван в парламента и обвинен, че готви преврат. Годеникът на Дорина, майор Симпсън, съвсем по погрешка е допуснат да присъства изцяло на делото срещу Никола Петков. И той разкрива пред западната преса, че се води един скалъпен политически процес, чиято единствена цел е да се премахне опозицията. Тази информация спъва кандидатурата на България да влезе в Обединените нации. Това ще стане чак след години, през 1955-а.

В този момент срещите на Симпсън с една девойка, чийто баща е враг на народа, се набиват в очите на властите. За Държавна сигурност Дорина е идеалният агент – тя е допускана в английската легация всяка вечер и може да изнася информация за подривната дейност на британските служби в България.

И така, в студена софийска вечер в края на ноември 1947 година Държавна сигурност се задейства. Дорина Илиева е причакана по пътя й към английското посолство, натикана е в кола и откарана в щаба на Народната милиция на Лъвов мост, сградата, станала печално известна ката Дома на терора. Дорина Илиева е оставила 30 страници с разкази какво се е случило в следващата една седмица в килиите на Държавна сигурност – единствените известни показания от първо лице как са ставали вербовките през тези начални години на режима. Всички останали разкази са от по-късни периоди.

Смазват я от бой в мазето. И следващите дни прекарва в някакъв кошмар. След боя идват психологическите манипулации. Показват й снимки на Симпсън с някаква полякиня, твърдят, че й изневерява. Дорина съобразява, че това е моментът да изиграе театър на системата. Когато й казват за изневярата, тя започва да плаче и крещи, че иска да убие този негодник Симпсън. Явно е била убедителна в ролята си, защото я пускат след шест дни мъчения.

Дорина Илиева излиза жива от Дома на терора, откъдето през 1945 г. изкарват мъртва секретарката на опозиционния земеделски лидер Г. М. Димитров – 24-годишната Мара Рачева. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби обаче съобщава в Лондон: „Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста...“

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР