Кога голямата любов се превръща в донор на генетичен материал?

Когато не искаш да го променяш, а да остане такъв, какъвто е. Когато в стремежа си да го запазиш в образа, който си имал за него, го губиш. И най-важното – когато искаш той да е щастлив. Едно дете се ражда при зачеването му – тогава то е имало любовта и на двамата. Важно е децата да бъдат зачевани с любов. С голяма любов. Затова не избрах да имам дете от неизвестен донор от банка за генетичен материал. А можех да го сторя, в Германия е нещо нормално.

А как децата ти ще получават достатъчно любов от двама?

Любовта е въпрос на качество, не на количество. И когато я няма между двама души, а остават само задължения, това по-добре ли е за емоционалното развитие на децата?

Но цялата съвременна педагогика и психология се опира на двата стълба във възпитанието на децата.

Тези два стълба все по-често са две майки или двама татковци. Това по-добър вариант ли е от един родител? И защо той да е по-приемлив от една стабилна, просперираща, знаеща какво иска от живота жена с деца?

Не е ли дефицит в живота на детето физическото отсъствие на бащата?

Непълноценното присъствие е най-лошият възможен пример. Важно е децата да са емоционално стабилни. Идването и тръгването на един баща дава несигурност и нестабилност, причинява им страдание. Всяко тръгване е равносилно на изоставяне. Това че родителите не живеят заедно, не означава, че не трябва да присъстват правилно в живота на детето. Затова е по-добре да го няма родителя, отколкото той да присъства като фантом. Детето израства с мисълта, че не е искано от него. Докато живеехме в Германия, Аная растеше без баща си. И сега, когато е ученичка тук, директорът на училището ми казва, че тя е изключително спокойно и емоционално стабилно дете. Баща й, вземайки я веднъж в седмицата, нарушава равновесието й.  

Как контролираш здравето си така, че да си способна да отгледаш децата си?

Постоянно си пускам туморни маркери в Германия, където ме лекуваха. Резултатите ми не бяха цветущи преди да забременея, но детето ме спаси – бременността промени всичко. Пренаталната диагностика правят също в Германия, както беше с Аная. Не казвам, че тук са лоши лекарите, напротив, но така тръгна от първата ми бременност, трябваше да я контролират там, тъй като се случи твърде скоро след операцията и лъчетерапията. Там имам сигурността от една институция, в която получавам комплексно обгрижване. Следващото, което ще направя, е да изградя немско-български медицински център в София. За да запълни поне малка част от липсващите медицински услуги.