Влияе ли на отношението на бащата на Аная към нея самата това, че имаш второ дете?

Не. Той така или иначе няма ангажираност в пълната степен на това понятие към детето си. А ангажиментът към детето не означава ангажираност с майката. Когато не живееш с майката, отговорността ти към детето би трябвало да е същата, както ако го правиш. Поставянето на собственото его пред детето е нещо ужасно, което много разделени родители правят. От опит виждам, че може би не трябваше толкова да натискам да я има тази връзка. Тя просто не се състоя. Не можеш никого да накараш да направи нещо насила.

Ситуацията, в която си сега, не повтаря ли първия ти горчив опит?

Ще кажа неща, много лични за мен. Вярвам в единствената любов. Смятам, че човек веднъж я има и повече не. Малко хора я срещат, а тези, на които Бог я изпраща, трябва да бъдат благодарни. Истинската любов означава да поставиш човека пред себе си. Когато от тази любов се ражда дете, няма по-хубаво от това.

Тоест казваш ми, че си срещнала единствената любов и си решила да имаш дете от него, без да очакваш той да поеме своя дял от отговорността за него.

Да. Аз не съм модерна жена, старомодна съм с желанието си да прекарам живота си с един-единствен човек. Да имам семейство с него. Но когато не се получава, съм готова на семейство без баща. Когато обичаш толкова много, си просто благодарен, че ти се случва. Няма значение, че отсрещната страна има други приоритети. Детето ми е плод на любов и е създадено с осъзнаване и желание. Не съм на 20, нито на 30. Смятам, че моментът да го имам е сега. По-нататък ми предстои реализирането на много професионални планове. Сега мога да дам на детето си вниманието и грижата, от които има нужда в началото на живота си. Така че сега е моментът да имам плода на голямата си любов. А това, че ще бъда с тричленно семейство, е резултат на желанието ми човекът, когото обичам, да бъде щастлив по начина, по който той иска.

Не е ли това егоистично спрямо детето?

Децата са с много крехка и уязвима душевност. От опита ми с Аная знам, че непълноценното присъствие вреди повече от пълното отсъствие на единия родител. Аз не се чувствам несигурна, ако трябва да отглеждам и двете си деца без бащите им. В края на краищата има твърде много примери с известни личности, които приемат тази ситуация и се справят с нея. Жени, които при отсъствието на съпруг решават да имат деца. Казвам съпруг, защото мъж може да има всяка – любовник, партньор. Съпруг е който наред с жената има равни права и задължения в семейната общност. Така че при отсъствието на съпруг аз, като една здраво стъпила на земята разумна жена, постигнала някакво ниво, в което мога да отглеждам и пет деца, вземам решение за второ дете. И го правя с човек, с когото съм имала любов. Това ми е важно, иначе можеше да прибегна и до донор.