В романа „Щастливият странник“ на Марио Пузо се откроява образът на майката, стожер на класическото италианско семейство. Лучия Санта е емигрирала в Америка, за да сключи брак с непознат. Родила му е две деца и е бременна с трето, когато той загива. И много скоро след това се е събрала с нов мъж. Вече по любов. Когато ражда и от него едно след друго три бебета, предишните са децата на другия. Не само за него, а и за нея. Лучия Санта обича всичките си дъщери и синове по различен начин, грижи се за тях, управлява ги, държейки здраво юздите.

Разказваме всичко това, за да навлезем в темата за връзките на една жена, когато са повече от една, и когато от тях се появяват на бял свят деца. все повече семейството разширява формата си в тази посока – една майка на деца от различни бащи. Примери колкото искаш – миналата година Бриджит Нилсен роди петото си дете от петия си съпруг. Ние поговорихме по темата с две истински смели дами - Елица Копчалийска и Христина Апостолова.

Елица Копчалийска роди дъщеря си много скоро след като беше оперирана от рак на щитовидната жлеза и бе преминала през последващата лъчетерапия. После се раздели с партньора си, с когото нямаха брак. Продължи сама да се справя с бизнеса и детето си. Докато в един момент осъзнато взе решение да има второ дете. Не, решение не е точната дума, с която може да се опише страстното желание на една жена да стане майка отново. По възможност веднага, защото в случая на Елица тиктака не само биологичният, а и още един часовник, всъщност той използва само алармата си. В този момент около Елица има голяма любов, мъж, когото е избрала да бъде баща на детето й. То е факт, този път е момче. Ражда го в Германия със същия екип, с чиято помощ даде живот на дъщеря си Аная. Прекрасна, омиротворена и щастлива, тя сподели тази много специална част от живота си с EVA.  

Нямаше ли вариант да останеш само с дъщеря си, вместо да раждаш второ дете неомъжена?

Ако Бог беше решил да стане така, да, бих го приела. Но Той ми даде възможността да имам и син, от какъвто имах нужда. Това че Бог ми изпрати второ дете, което толкова исках, е знак. Колко са хората, които не могат да имат деца, това е болка и наказание. Винаги съм искала голямо семейство. Установих още с Аная, че леко нося и леко раждам, че бременността ми отива. Разбрах, че децата са най-голямото щастие за една жена. Каквото и друго да си направил в живота си, не си ли създал и отгледал дете, не си постигнал смисъла.

Не беше ли възможно да имаш така желаното второ бебе с бащата на дъщеря ти?

Ние се разделихме преди много време. Нямаме вече онази огромна любов, от която има нужда едно семейство. Движим се в различни посоки, мисленето ни е различно, възпитанието ни, начинът ни на живот, вижданията ни за бъдещето, включително и за това на дъщеря ни. Решението ни да я имаме беше взето под давление на моето заболяване. Когато човек се срещне със смъртта и осъзнае, че утре може и да го няма на този свят, се замисля какво ще остави след себе си. В ежедневието си ние не осмисляме, че най-сигурното нещо в този живот е смъртта. Затова и много от нас се държат като безсмъртни. Включително отлагат до краен предел и създаването на свое поколение. А Бог е казал „Множете се!“. Аз бях на 32, като родих Аная. И смятам, че е късно. Стремях се към професионално израстване, към разрастване на бизнеса си. Това постигане на още и още те лишава от възможност да помислиш за най-важното.

Щеше ли да отлагаш още раждането, ако не те беше „чукнал“ ракът?

Да, поне още пет години. Не бях в етап от живота си, когато да мисля за деца. Бях съсредоточена единствено и само в бизнеса. Доказвах се, харесваше ми тази игра. Сега смятам, че продължавам не по-зле от тогава, детето не ми попречи по никакъв начин. Даже напротив, раждането на Аная и сега втората бременност ме правят още по-силна, дават ми импулс да продължа напред с още по-голяма мощ. Аз не съм от тези майки, които си седят вкъщи и се грижат за дом и семейство с деца и които може би са идеал за много мъже. Не чакам на никого да ме издържа. Такъв тип жена съм, сама си плащам сметките.

Само такъв тип жена ли може да поеме отговорността да отглежда и възпитава сама не едно, а две деца?

Аз тази формула сама с две деца не я приемам, ще имам семейство с две деца. В моите възприятия любовта между двама души е основата му, което означава топлина и грижа както един за друг, така и по еднакъв начин за детето. Отговорността да е еднаква. Фактът, че някой отказва да я поеме, не ме обезсърчава да реализирам мечтата си.