„Ако не беше писател, тя със сигурност щеше да стане убиец“ – казва за Хайсмит нейна близка приятелка. Патриша твърди, че наистина е мечтаела за убийство един-единствен път – по време на връзката си с Вирджиния Кент, една от големите й любови. Именно Вирджиния – омъжена дама от висшето общество – е една от двете жени прототипи на героинята й Карол от разказа „Цената на солта“, превърнат през 2015 г. от режисьора Тод Хейнс във филма „Карол“ с Кейт Бланшет в главната роля. За Патриша Хайсмит убийствата в романите й винаги са били символ на забранената, невъзможната любов. „Убийството – пише тя в дневниците си – е нещо като форма на притежание. Макар и за един-единствен момент ти притежаваш изцяло вниманието на човека, в когото си влюбен.“ И тъй като нейните собствени объркани, непълноценни, обречени още в самия си зародиш любовни връзки продължават най-много година-две, тя винаги е мечтала за поне един миг на пълна принадлежност.

Хайсмит е с открита хомосексуална ориентация, а за такива като нея животът в Америка през 50-те и 60-те никак не е лесен. Същото важи дори и за литературните герои с подобна ориентация. Затова тя никога не признава открито, а само намеква, че много от персонажите й са гей или са с гей наклонности. Включително Том Рипли от най-известния й роман, превърнал се в поредица, „Талантливият мистър Рипли“, екранизиран няколко пъти, като последният много успешен опит е от 1999 г. с Мат Деймън и Джуд Лоу в главните роли. „Хомосексуалните мъже и жени в американските романи от онзи период трябваше да платят за отклонението си, като прережат китките си, удавят се в басейн или изпаднат в смъртоносна депресия“ – пише Хайсмит. Затова в своите романи тя предпочита да ги направи всичко друго, не и просто жертви.

Родена е в Тексас, а родителите й се разделят преди още тя да се роди. На 4-годишна възраст се разболява от испански грип по време на световната пандемия през 20-те години на миналия век, отнела живота на милиони, но оцелява. Когато е на 6, майка й Мери се омъжва за втори път, като новият й мъж осиновява Патриша и тримата се преместват в Ню Йорк. Писателката говори за детството си като за „малък ад“, а за майка си като за истинско чудовище. Добре че е баба й, при която майка й и без това я изпраща често и за дълго. Веднъж дори за цяла година. Патриша се чувства изоставена и това са най-тъжните моменти в живота й, въпреки че баба й се грижи добре за нея и дори я научава да чете на едва 2-годишна възраст.

Връзката с майка й обаче става все по-трудна. Един ден в пристъп на гняв – двете се карат за всичко, защото майката е пословична скандалджийка – Мери й заявява, че докато е била бременна с нея, е пила терпентин, за да направи аборт, и съжалява, че не е успяла. Патриша никога не забравя, нито й прощава тези думи. Въпреки това двете така и не скъсват напълно отношенията си в нито един момент, свързани от някаква странна и непреодолима любов-омраза. Мери си отива на 96 години, само четири години преди дъщеря си.

Патриша започва да пише още като ученичка. Разказите й са необикновени и смущаващи за момиче на нейната възраст. Завършва английска литература и творческо писане в Бърнард колидж, а след дипломирането си неуспешно се опитва да си намери работа в издания като Vogue, Time, The New Yorker. Вземат я обаче да пише сценарии за комикси – за „Капитан Америка“ например. Живее в перманентна депресия, от която всъщност така и никога не се отървава напълно. И не, писането определено не й помага. Едва на 23 е, а алкохолът и цигарите (много цигари!) вече са неизменна част от живота й. Също както и анорексията, неврозата, хроничната анемия и женският хормонален дефицит. Тялото и душата й са в непрекъснат стрес и тя много добре знае защо – все още сама не може напълно да приеме истината за своята сексуалност.