Обичам да гледам новите спектакли на премиера, когато са още недоузрели, сурови, изпълнени обаче с трепет и вдъхновение – понеже са най-близо до създаването си предполагам. Така се случи, че попаднах в залата на Малък градски театър "Зад канала" на предпремиерното представление на постановката „Том Сойер” и буквално се влюбих.

Отдаваме чест най-напред на гения на Марк Твен, авторът на „Том Сойер”, нали така? И продължаваме нататък.

Режисьорът Петринел Гочев (който е и художник, и скулптор) е направил спектакъл, който ме респектира с тоталната липса на инфантилност. Уж е по детска книга, а пък съвсем спокойно могат да го гледат хора от ВСИЧКИ възрасти, защото е направен с много тънка чувствителност и без предразсъдъци от типа: „Том Сойер” е все пак, да сложим песнички и танци, да се радват децата! Нищо подобно.

Представлението е с много интересна „текстура” – има актьори, кукли, малко театър на сенките, „големите” декори на сцената са минималистични, затова пък „миниатюрните” декори, които присъстват в една от сцените, са детайлно и подробно разработени.

Или още нещо – особено важните за Том, Хък и останалите съкровища като бонбони и умрели котки са премащабирани и огромни, а тъжните събития като погребението на индианеца Джо например, са „смалени” като бонсайчета. Наистина се влюбих в тази игра с мащабите, която присъства на всички нива в спектакъла! Фантастична режисьорска находка!

Както ви казах - не очаквайте песни, танци, детски гласчета и прочие глезотии. Представлението е някак... сериозно. Нали знаете, че и децата понякога са едни такива сериозни. Алиса Атанасова е един вглъбен Том Сойер, а Христина Караиванова като Хъкълбери Фин е истински философ анархист. Да, в спектакъла главните момчешки роли се изпълняват от момичета и на пръв поглед това изглежда самоцелно, но нима точно в тази възраст не сме по някакъв начин двуполови, безполови, цялостни. Освен това момичешкото присъствие в костюмите на момчетата - и то точно на тези момчета – много бързо разгонва клишираните ни представи за Том Сойер и Хъкълбери Фин, с които сме свикнали. Хем са същите герои, хем са различни.

Много ме зарадва идеята на Гочев приятелите на Том и Хък да не са отделни герои, а по-скоро аморфна маса, в която всеки иска да прилича на другия, всеки довършва думите на другия, пунтират се един друг, карат се, дърпат се, като скачени съдове са. Точно както си с тайфата си от детството.

А най-хубавото е, че въпреки всичко светът на спектакъла е все пак верен на автора, все още марктвенов, но добре подправен с щипка фантастична реалност. Сякаш ту го наблюдаваш с лупа, ту без лупа. Ту е деформиран, ту е такъв какъвто го виждат очите ти. Представлението е създадено с фантазия в полет, много е пластично, много е вдъхновено.

12-годишната ми дъщеря и аз сме луди по този спектакъл. До края на октомври датите са 23 и 30, двете оставащи недели тоест, от 11 ч. Повече - на http://zadkanala.bg/

И отново – този „Том Сойер” е подходящ за големи и още по-големи деца и за всички възрасти след тях. Хлапетата до 7-8-годишна възраст обаче ми се струва, че няма да схванат играта.