Калин вече има предложения да записва дуети, след като стана победител в „Като две капки вода“. Питали го дори дали пее джаз. „Не знам, отговарял той, доскоро не знаех дали изобщо мога да пея...“ В момента учи английски в специализиран курс, за да си усъвършенства произношението. Защото има време. Това с времето е малко относително, тъй като продължава да играе всяка вечер в „сто представления“. Започваме да ги броим – „Гарванът“, „Госпожица Юлия“, „Бел ами“, „Ревизор“, „Парижката Света Богородица“, „Лес“, „Когато котката я няма“, „Няма ток за електрическия стол“, „Смях в залата“ и „Игра на дама“. Само една седмица си е дал въздух след финала на Капките – „Спях два-три часа повече от обикновено“. Няма време да е „разбит“ от факта, че бившата му приятелка Силвия Петкова чака бебе от друг, както написаха помиярите, без дори да са го попитали. „Някой си е решил, че съм разбит, и го е написал“ – смее се Калин. И добавя, че му се играе и че това е единственото, което има смисъл, вместо да си „мандахерца крачолите насам натам“. Дори и през лятото ще снима – ще играе в дебютния филм на Мария Веселинова „Смарт Коледа“ за малко момченце, което попада в работилницата на Дядо Коледа. Калин е шефът на работилницата, в която „преди бяха джуджета, сега ги смениха с елфи, та аз съм елф, ама ъпгрейдван заради навлизането на технологиите, не с такива дръпнати уши...“.

Калин – елф, вече си го представям, омагьосана от гласа и смеха му по време на един обяд, който споделяме в градината на предпочитан от него ресторант.

Я да видя какво обича да хапва най-харесваният и търсен актьор!

Боб, ама след казармата ми се прецака стомахът и вече не мога да го ям.

Абе по-скоро си си изял твоя боб в казармата, то нали там боб, картофи, ориз...

Ха-ха-ха! Сиренето беше хубаво, от държавния резерв, зряло сирене ни даваха. Сигурно е било на принципа последно кръгче, дай да го дадем на войниците.

Ти случайно да си бил злоядо дете?

Мдааа. Лук, чесън, люспи от чушки, патладжан. Знаеш ли кое ме кефи много, макар че също не го ям – пред очите ми е една зелена олющена количка по „Графа“ с печени тикви. Ами гриса от детската градина, дето имаше вътре едни топчета? Или онова, дето уж трябваше да е кремче, пък то някакво гадно нишесте...
(Поръчва си таратор и крем супичка – таратора в чаша, като „разредител“. И започва да говори за… работа.)

Ти се разкъса, човече, няма ли да си почиваш малко поне това лято, дай да си говорим за ваканция!

Ако ми остане време, ще отскоча до „Градина“. Да си видя приятелите. Някои от тях се преместиха по островите вече. Аз веднъж отидох да карам кайт, ама за това се иска повече време.