Йоана Буковска-давидова - "Много е читав, боде очите"

С Калин се срещнахме за първи път на снимачната площадка на сериала „Патриархат“ на Дочо Боджаков. Беше студент или май завършваше, но Дочо много радушно разказваше колко голям актьор е, какво голямо и светло бъдеще го чака. Направи ми впечатление на скромен, прибран и почти нерешителен човек. Разгръщането на актьорския му потенциал в „Стъклен дом“ показа, че Дочо е имал много точна преценка. Оказа се, че поведението, което демонстрира на онзи етап, лъже. Неговият потенциал наистина е огромен и дори мисля, че не е използван докрай. Той не парадира, че е актьор, а си върши добре работата.

Има магнетизма на зодията си – Близнаци. Там никога не е много ясно с кого от близнаците говориш. Но това е една от най-благодатните зодии за актьор според мен.

Не го бях гледала на сцена. Първата постановка, на която отидох с моя мъж Иван, след като родих близнаците, беше „Гарванът“. Там видях почти необузданата енергия на Калин, която му свърши страхотна работа в „Като две капки вода“. Където във всяко появяване трябва да гориш. Много му се кефих и на него, и на Геро, те върнаха смисъла на това шоу, което е изграждане на образи, а не просто пеене в имитация. Та като го видях Калин в „Гарванът“, си пожелах един ден и аз да си партнирам с него на сцената. И ми се сбъдна.

При поставянето на „Госпожица Юлия“ от Йосиф Сърчаджиев не можехме да общуваме извън сцената. Той имаше и други ангажименти, освен с Капките, по това време. Аз пък снимах в „Откраднат живот“. Така че нямаше физическо време, в което да се видим извън сцената. Имахме две удължени репетиции, единствените по над час и половина. На които Йоско Сърчаджиев се измори след втория час и си тръгна. Тогава разработихме сами някои неща. Говорихме си много откровено, макар че не се познавахме добре, но прескочихме чисто човешкия си свят и си казахме какво сме си мислили за образите, за ситуацията, за това какво можем да извлечем от дадената малка реплика или сценка. Калин беше много подкрепящ, много разбиращ и вещ в занаята. Когато на другия ден се видяхме с Йоско и той изгледа това, което бяхме разработили, каза, че сме намерили много по-верни и по-интересни решения от неговите.
Калин е всеотдаен, честен, не се крие зад фалшиви звездомании: това ти не го разбираш, няма как да ти го обясня, само аз го схващам. Той е сърцат и щедър в партньорството. Вижда очите на партньора, добре импровизира, ако му подадеш. И това е много приятно на камерната сцена.

Затвореността му ме накара да си помисля, че има нещо счупено в него. Усещането ми за него е, че е останал много малък без баща, и това го е счупило, има една тъга. И осъзнато или неосъзнато желание ти самият да станеш баща и да възстановиш този баланс. Може би малко егоистично разсъждавам в момента, но когато загубих мама, исках да възстановя този баланс, като аз самата стана майка. Може би при мъжете е различно, но Калин е много различен, по-чувствителен може би. Той е новатор, смел мъж. Нещата ще му се наредят, като му дойде времето. Много е читав, просто боде очите.