О, освен мотор и кайт! Какви са другите ти мъжки играчки?

Избягвам да се вманиачавам. Харесвам екстремните спортове. И моите приятели за рождения ден ме изненадаха с кайт. Връщам се от Варна рано сутринта и те с балони и фанфари, и с кайт на летището. Знаеха, че карам, но си нямам мой и ето – ще трябва повече постоянство в ходенето по морето. Много искам и да ходя да се гмуркам. Един приятел преподава уроци на северното Черноморие, ама ми трябва поне една седмица време. Това е другият заряд, от който имам нужда.

Ти хазартен тип ли си, Калине?

Не, не ме влече. Като малък приятели ме подмамиха да залагам на Еврофутбол. Викам, добре, ама чакай да си избера някой отбор. Гледах, гледах, избрах си един отбор „Бохум“ и го направих. Но само веднъж. Тая тръпка при мен я няма. Не мога да си представя и как бих седнал да меткам някакви карти, бридж ли ще е, покер ли... толкова е скучно! Мога да се самоубия. Обичам да се движа, да действам нещо. Дори когато съм на „Градина“, постоянно си намирам няк’ъв повод да щъкам – нещо трябва да се направи тука. На караваната си е като на къща, а на къща винаги си има работа.

Знам ли... От Музикалния театър ми се обадиха за едно представление, мюзикъл. Аз откъде да зная дали мога да правя мюзикъл, танци. В тоя класически концерт „Хубавата Магелона“, за който се шуми напоследък, аз съм разказвачът. Разказвам една приказка. Мария Принц е на пианото, тенорът Матиас Гьорне пее. Този проект е още от миналата година. Може би заради това, което бях правил с Бина Харалампиева и с Асен Блатечки за Моцартовите празници. Някой ме е препоръчал. Но за мен си е ок, защото много обичам приказки. Историята е за един принц, който се влюбил в една принцеса, взема я за жена, но им се случват разни неща, разделят се. Има обаче хепиенд.

Коя ти е на теб любимата приказка?

Скоро я четох в детската градина на племенника. Тя е от една книга на руските северни народи, „Птичка Пуночка“. Харесвам „Кой открадна слънцето“ и една отиди там незнамкъде и донеси там незнамкакво. Където се намесва и Кашчей Безсмъртни.

Кой ти четеше приказки за лека нощ?

Майка ми. И сестра ми, но на мама й се получаваше по-добре. Много обичам – следобед, вечер, винаги са ме приспивали с приказки, явно ми е останало. Слушахме много и плочи с приказки.

Имаше ли приказен герой, с който се отъждествяваше?

Това вече ми убягва. Може би след като толкова много харесвам „Кой открадна слънцето“, там главният герой е един заек. Той спасява слънцето.

А, аз очаквах нещо по-героично!

Е, заекът е герой! Тунгаките открадват слънцето и го скриват в една пещера, а заекът се оказва най-подходящият да го върне.

На какво си играл най-много като малък?

Брат ми имаше много войници и играехме на война. Ей толкова големи. На мен обаче много бързо ми омръзваше, бързо ги избивах. И брат ми казваше: „Изчезвай, ти не можеш да играеш“. Той правеше засади, стратегии, дълго се занимаваше с войската.

Да не е станал военен после?

Не. Работи в някаква фирма, правят някакви елементи, и аз не зная точно какво.