Теодора Духовникова - "Хвана вятъра в платната и дръпна напред"

Толкова отдавна се познаваме с Калин, отпреди 15 години. Учехме по едно и също време в НАТФИЗ, той беше в долния клас. През тези години винаги сме си били някак си заедно. В една и съща среда се движим, репетираме, снимали сме заедно. Преди като ходех на Лозенец, той идваше при нас, аз съм ходила на „Градина“ при него. Вече не, защото не ми харесва. Минаха хубавите години, преди пет години приключиха.
Всъщност със „Стъклен дом“ се върна в играта. Радвам му се. Не е много лесно да попаднеш в кастинга на добър сериал, излъчван в праймтайма. Но това ти дава популярност, която после можеш да капитализираш и да развиеш. Калин си го взе това. Явно е бил готов. Хвана си полъха в платната и дръпна напред. А „Гарванът“... Аз гледам всичките му постановки, но там го харесвам най-много. Не защото играем заедно. Това е една много сложна пиеса. Бина Харалампиева, която много обича Калин и е направила много за него в актьорския му път, я постави. Тя направи с него и „Златният телец“, сега и „Моцарт и Салиери“. Калин й е слабост на Бинчето. Макар и много да му се кара, жестоко, имат хубави отношения. Бина знае как да обича актьора и да го накара да има самочувствие и да дава най-доброто от себе си. Та понеже пиесата е много тежка – брат в инвалидна количка и сестра му, която се грижи за него, Бина с нейния усет каза, че й трябват задължително красиви актьори. Освен добри. Защото при тази трагедия на сцената, ако те са нефелни, ще стане много тежко. И преди сме имали партньорство, но не е било толкова сериозно.

Веднъж на Хелоуин пред едно заведение Калин беше с негови приятели, аз влизам с моите, бях като Черния лебед, а той – не знам като какво. Трудно се познахме, но се попитахме скачаме ли в този проект. И така вече повече от четири години. Калин за тази роля взе наградата „Иван Димов“, която имат и Динката, и Владо Карамазов. Като му я връчиха, аз се вълнувах повече и по-шумно от него. Той винаги се притеснява. У него има една деликатност и събраност, но и мъжественост едновременно с това, заради което ми прилича на рицар.  
В Капките имаше възможност да избухне и да се разпищоли. Нещо, което когато репетира и играе, не прави. Много лудост има в него и я видяхме в Капките. Калин пее изключително добре, като са правили „Моцарт и Салиери“, оперни певци са казали, че той има изумителен глас в по-ниския регистър.

Калин ме научи на най-хубавите шотове. Аз не можех да понасям, то май и не бях пила никога. Случвало се е да му звъня вечер и да го питам „ало, как се казваше тоя шот?“. А той – ти нормална ли си! Ама тоя кафявият с еди-какво си, дето се припалва. Не мога ся да ти обясня, утре. Ама утре ще е късно!
В актьорската ми среда той и още три момчета (Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владо Карамазов), заедно с Луиза (Григорова) и Ани (Пападопулу) са хората, на които абсолютно мога да разчитам.