Не си ли си правил куклен театър?

Не, аз от пети клас съм в театъра, на сцената в читалището. Правил съм пожар с елхата, изпуснах кибритена клечка върху памука, натрупан в основата й, и стана страшно. Спомням си как майка ми дотича и със самата украсена елха започна да гаси и тя стана на нищо.

Като си такъв екшън герой, правиш ли нещата в момента, в който ти хрумнат, или ги отлагаш, оттикваш?

Ами хубаво е да се обмислят нещата преди да се правят... А, отлагам плащането на сметките за ток, вода... веднъж бях тотално забравил и ми спряха тока. Днес, утре, те минали три-четири месеца и ставам един ден – няма ток. Една сутрин пък влизам в банята и оп, викам си, да не съм забравил да си платя водата? Не мога да изляза! Казвам си, бележка не съм видял, значи не може да са ми спрели водата. Влизам в интернет и цък, цък, всичко е наред – авария!

Кои приказни герои си озвучавал в анимационни филми?

Онзи ден ходих на кастинг за нещо ново, ама няма още да го казвам. Иначе съм гласът на разбойника от „Рапунцел“, много се кефя на такива неща. Дублирал съм и „Лего Нинджи“, червената нинджа съм аз! Племенникът ми гледа и вика: „Аааа, вуйчо, вуйчо!“ Имам си един племенник и две племеннички. Но може сестра ми още нещо да направи...

А ти?

Като му дойде времето. Как ги мислиш тия неща, те така не стават. Правиш опити, не става, правиш – не става. Проба – грешка.

Искаш да ми кажеш, че си правил опити и не е ставало, така ли?

Не. Правил съм опит с човек. Ама много ти благодаря за загрижеността. Майка ми преди време спря, някак си остави нещата сами да се случат, защото с натискане не става... Не знам дали ми е време. Някак си в световната практика се вижда, че има доста време напред. Ето Джордж Клуни, живее добре човекът.

Много ли ти е висока летвата, та от доста време си сингъл, Калине?

Мии не знам. Ок съм си в момента, не ми тежи, че нямам приятелка. Как да ти отговоря на въпроса що нямам гадже... вървя си по пътя, търся си човека. Намираш за кратко, той си тръгва или ти си тръгваш. Продължаваш, докато накрая си намериш човека, с когото искаш да останеш, или се примиряваш... А не – хайде сега, време е, деца трябва да имаш! Не става така.

На колко години беше, като загуби баща си?

На 13, вече е прекалено далеч да мисля как ми се е отразило.

Брат ти ли беше мъжкото присъствие в живота ти?

Може би в един момент... Той беше малко след казармата, като се случи. Имах си готини приятели тогава. Хората около нас ни обичаха, помагаха ни. Всичко си имам аз – и готини приятели, и работа, която обичам, и семейство, с което съм дълбоко свързан.

По времето на „Стъклен дом“ трябваше да подпиша договор с продуцентска компания МедиаПро, които имаха концепция да имат актьори, с които да работят, и тези актьори да имат мениджъри. Аз винаги съм искал да имам такъв човек. Според мен актьорът отива и си свършва актьорската работа. А преговорите трябва да се водят от друг човек. Представяш ли си актьорът преговаря с продуцента, стават едни цигански работи. След като си показвате зъбите един на друг, после как ще работиш с някого, с когото си се скарал преди това? Аз ще отида на терен, ще бъда недоволен, преглъщайки някакви неща... Когато друг се занимава с пазарлъците, той, грубо казано, е изял всичко, ти отиваш да си свършиш работата. Не си се месил в ситуацията. Сега Мила ми поема преговорите, ангажиментите към медиите.  С нея се отделихе от МедиаПро още преди да фалира и останахме заедно. Чиста работа! Нямаш друго бреме, освен да си максимално добър в това, което правиш, в това, заради което са те извикали.

Какво ти се играе, Калине?

Мефистофел. Нещо различно, което да ме провокира. Да не се повтарям. Иска ми се да не ми е лесно, да мисля, да ръчкам, да експериментирам. За да може и на хората, които ме гледат, да им е интересно.

А интересно ли ти е какво казват за теб три от сценичните ти партньорки, с които те снимахме на корицата?

Ти как мислиш?