Сълзлив или твърде холивудски, захаросан, изкривяващ историческите факти - за филма "Принцесата на Монако" се вдигна доста шум, изговориха се много упреци. В него със сигурност Никол Кидман няма да ви впечатли с играта си.
И все пак си заслужава!
 
Но! гледайте го без очаквания и предразсъдъци, без да сте изчели всичко за Грейс Кели, без самочувствието - "аз толкова много знам за тази история, да видим какво ново ще ми кажат". Защото тогава ще изгубите това, което има смисъл да бъде видяно.  

Филмът си струва. Първо, защото е красив, второ, защото е приказка, с всичките й елементи, формулирани от Проп, има и приятен холивудски хепи-енд. Трето, погледнат с очите на доброто, той е една мъдра причта с най-важната поука на всички времена. А именно, че от които и да е възможни избори най-смислен е направеният с любов или поне този, който води към любовта. И още, че когато избереш своето бъдеще, трябва да можеш да затвориш вратата на миналото и да приемеш отговорностите на сегашното. И да си готов да се трудиш. Тогава растеш.

"Принцесата на Монако" е филм за израстването и за смирението. Той бил могъл да бъде и учебник за мъдро поведение в политиката. Никол Кидман може да не е най-убедителна в ролята си на принцесата, но е въздействаща, защото има великото качество на жените, Х-фактора на женствеността - това да умее да е силна в слабостта си. И ето това го изиграва блестящо. Аз вярвам на момента, в който изнася речта си пред гостите на приема на "Червения кръст" и Де Гол променя решението си за Монако. Защото Де Гол е французин, а французите умеят да ценят жената като жена и освен това е мъжкар и генерал - а качествените военни са проницателни за добрата стратегия, смелостта и интелигентността, които героинята на Кидман умее.
Още неин избор си заслужава - семейството. Този избор я прави голяма.