Гери-Никол, иди и си вземи!

27 февруари 2018

Ако на сцената на „Като две капки вода“ снощи нещо потъна, то това не беше Софи Маринова с песента на Селин Дион от „Титаник“, а бяха гемиите на Гери-Никол. Беше зле и си го знае, сигурна съм. Факт ли е? Факт. Обаче...

Обаче какъв порой от първосигнални коментари! Тя е на 20 години, ако има и 20. Лично аз, когато бях на 19, се държах точно както тя с Фънки снощи, с един мой преподавател в университета, защото бях адски, зверски несигурна в себе си. Мислех си, че така му показвам, че съм уверена, пълни глупости! На 19-20 години може да не си пораснал, случва се, простено ти е. Надменността и несигурността много често се бъркат, добре знам това.

Преди няколко години исках интервю с Гери-Никол, говорих с неин пиар (после се оказа, че май е бил баща й), той постави абсурдни условия и така приключи всичко, но мога да си представя как всичко това й се е отразило през изминалото от тогава време. В момента момичето плаща цената на бързата слава. Нямаше как да й се размине. Не и след като е избрала да направи нещо различно. Различното винаги изкарва някакви неща от теб, променя пътя ти, дава ти шанс. Дано Гери-Никол разбере това – че шоуто е шанс за нея. Да стъпи на земята. Да не бъде себе си. Да преживее първото „крушение“ в живота, или в кариерата си. Първият провал, първата катастрофа – защото беше катастрофа, какво да се лъжем. Тези „крушения“, тези провали са свещени, те са като инициация, задължителни са, всеки талантлив човек минава през тях, особено хората с публични професии, особено артистите. Излизаш от илюзорната си клетка и истинските неща те помитат. А едно от най-истинските е, че не могат все да те „лайкват“ и все да печелиш награди. Просто няма как.

И за още нещо „Като две капки вода“ е шанс за Гери-Никол – да докаже, че наистина е яка, готина, луда, кралица и всички там характеристики, които си ги дава в текстовете. На себе си да го докаже, освен на нас. Лесно е да говориш или пееш (или дори да пишеш) за тази част от себе си, която усещаш, че носиш, но не си я открил, не си я изровил, не си я извадил от себе си. Трудното е наистина да се слееш с нея. За мен историята на Гери-Никол е най-интересната в цялото шоу.

Онзи ден се опитвах известно време да убедя хора около мен, че НАИСТИНА харесвам някои от нейните парчета, особено „Ела и си вземи“ и „I’m the Queen“. Мисля че текстовете са точно каквито трябва да бъдат и че тя пее този рап речитатив и се държи точно както трябва – грубо, нахакано, леко вулгарно. И й идва отвътре. Опитваха се да ме убедят, че няма как да харесвам това. И дори, че я харесвам, защото 13-годишната ми дъщеря я била харесвала. Обаче фактите са си факти – дъщеря ми ИЗОБЩО не иска да чуе за нея, но аз я харесвам - да, да, да, да. И дори да ми покажат фактурата, с която митичният й баща й е купил лайковете в youtube, ще ми е все тая, защото знам – аз харесвам тези парчета. Не всички, но по нещо във всички.

Онова, което не харесвам е да ме вкарват против волята ми в схемата „за“ и „против“. Особено когато става въпрос за хора. Ако на някой много му допада, нека да си бъде „за“ и „против“, колкото си иска. Но понеже е пълно с хора, които не могат да общуват без да им посочиш с пръстче от коя страна си, ще кажа, че съм „за“ Гери-Никол. Въпреки тотално неадекватното поведение на хората от екипа й преди години, за което, разбира се, не съм забравила.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
1
Лия
01 март 2018, 14:49

Явно гроздето в случая не е кисело за авторката, а сладко. Някои хора се влюбват именно в тези, които са ги отблъснали. Дали и тук не е същото?...

ТВОЯТ КОМЕНТАР