Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през изминалата седмица

15 октомври 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Кристина Симидчийска и "Нейните 7"

Когато седмицата ти започне с 39 градуса температура и продължи с двудневно безтегловно състояние, малко неща могат да развълнуват съзнанието ти, освен идеята за божествен лек, който ще нокаутира със замах сезонния вирус и ще те изправи на крака. Такъв, естествено, не съществува. Но ако и вие сте антифенове на фармацията като мен, споделям новото си откритие – чай Самахан. Зад леко пикантния и в същото време сладък вкус се крие полезното действие на 14 индийски билки и подправки, действащи в хармония за да ви избавят от симптомите на настинка и грип. Е, стига да хванете въпросните симптоми навреме.

Всяко боледуване малко или много те приковава в леглото, с минимум опции да си разнообразиш деня. Не гледам телевизия, но обичам сериалите на HBO и Netflix. Последните два, които привлякоха вниманието ми са посветени на епохата на 70-те. “Ще умра от срам” (I'm Dying Up Here) проследява зараждането на стендъп комедията в Лос Анджелис и наистина разсмива (на моменти с доста горчив хумор). “Нюйоркска комбина” (The Deuce) пък разказва за възхода на американската секс индустрия от скромните й първи стъпки на Таймс Скуеър в Ню Йорк до бума в средата на следващото десетилетие, който подготвя почвата за днешните обороти на порно бизнеса, възлизащи на милиарди долари. Джеймс Франко е много на място в центъра на сериала, както и брилянтната Маги Джиленхол.

Малко ме е яд, че се наложи да проусна няколко доста интересни концерта и прочие културни събития от изминалата седмица, но смятам двойно да наваксам със следващата! Програмата на CineLibri, дегустация на вино в Grape Central и Craft, парти на кънки, излизането на втория брой на СВЕМА… Нямам търпение!

Използвам фейсбук основно за работа и щом съм под карантина – страниците са затворени. Сещам се, как наскоро случайно срещнах познат, когото не бях виждала от безкрайно дълго време. Оказа се, че той е един от изчезващите човешки видове, оцеляващи без всездесъщите социални мрежи. За него и себеподобните му е трагикомичното видео, навяващо смущаващи въпроси за близкото ни бъдеще:

 

А най-хубавото (и вероятно единствено хубаво) нещо в принудителната почивка е грижата на любимите ти хора. Не е задължително да се мотаят около теб на всеки 5 минути. Достатъчно е, че за няколко дни отново се чувстваш като малко дете и знаеш, че зад всяка чаша чай, купа със супа или смс с “По-добре ли си?” стои чиста и искрена обич. А какво по-важно от нея?

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР