В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Лилия Илиева и "Нейните 7"
1 Ето така се почувствах, когато пролетта настъпи тази седмица – със зелените плачещи върби, храстите жълтурчета, дивите уханни теменужки пред блока ми, песните на птичките рано сутрин, когато още е тъмно, свежо и усещаш как всичко се ражда заедно с изгрева. Слънцето е моето зарядно, моят източник на енергия, моето копче за добро настроение. Проглеждам, искам да се смея, да се включа в буйния поток на всичко, което предстои. Пускам слънцето вътре в себе си, както пееха в мюзикъла „Коса“ и съм жива.
2 Соня Йончева в „Травиата“ от цикъла прожекции „Метрополитън опера наживо от Ню Йорк“ (излъчвани у нас благодарение на фондация „Америка за България“ - според мен си заслужава благодарност) е изключително преживяване. И само като си помисли, че се излъчва в повече от 2000 кинотеатъра в света в 70 държави, човек получава усещането за принадлежност към една прекрасна общност от ценители на изкуството. Гледах „Травиата“ със Соня на една от прожекциите в Синема Сити МОЛ. Едва успях да купя два билета. Залата беше препълнена. И преживяването наистина си заслужаваше. Заради прекрасната постановка, модерната и красива сценография и режисура, божествения глас на Соня, хубавите думи за нея, казани от журналистката, която представяше постановката. За удоволствието от музиката на Верди едва ли има смисъл да говоря.
3 „Възражение по съвест“ на Мел Гибсън е от филмите, които нареждам в колекцията си за цял живот. За мен това е следващата версия на „Страстите Христови“ и е също толкова интензивен, атакуващ сетивата, чувствата, мисленето, морала, понятието за сила. Това е филмът за истинската сила. Това е най-интелигентното показване на безсмислието на войната, което някога съм гледала. Разтърсващ е, великолепно разказан и интересен всяка секунда. Филм, който гледаш с буца в гърлото. Не гледаш. Изживяваш.
4 Стремя се да не пропускам появата на Мариус Куркински на сцена. И ето го – в театър „Азарян“ с моноспектакъла му „Черното пиле“ по текстове на Николай Хайтов в чест на рождения ден на Коко Азарян. Това беше една от причините за звездна публика - в нея бяха Сашо Морфов и Рени Врангова, Гого Лозанов, Владо Пенев, Лили Абаджиева и още, и още. И когато угасиха светлините, а в центъра на сцената на фона на великолепния декор на Никола Тороманов се появи Мариус Куркински... се случи магия. Три текста така, както Хайтов ги умее - за нежността, за пълния с любов към земята и работата си човек, който отказва да угасне и за раждането на радостта и нейното убийство. А Мариус умее да вика друга реалност. Виква я на сцената и я пуска да живее. Толкова е вълшебно, че на моменти чуваш тишината. И себе си.
5 И когато човек много се залети, винаги се намира нещо, което да го приземи. Така че докато тичах по един ескалатор в метрото с обувки с доста високи токчета и опитвах да заобиколя един човек, направих такъв живописен завой, че се оказах в Пирогов. Към 16 ч. следобед нямаше почти никакви хора. Бързо успях да вляза в кабинет 108 на партерния етаж, където срещнах много приятни и внимателни лекари, които се отнесоха професионално и с грижа, а се оказа, че имат и чувство за хумор. За 2.90 лв. ме прегледаха, пратиха ме за снимка, успокоиха ме, че кракът е само навехнат и разтегнат, препоръчаха ми да почивам и с какво да го мажа. И съм им много благодарна, защото вече е почти здрав.
6 С какво се лекува навехнат крак? С червена рокля. Естествено! Писна ми от еднообразните цветове на зимата. Видях я на витрината на един магазин до редакцията. Къса, вталена, с голи рамена. Въобще не съм се колебала. Облякох я и пролетта дойде. Дай Боже да е пролет на чувствата, на мислите, на всичко!
7 И седмото от моите чудеса е Юлия Банкова и нейната арттерапия. Срещнах я за интервю, за EVA. Знаех, че е внучка на Шмиргела, който е правил криптата на „Александър Невски“, че работи и с деца, и с възрастни хора, че е организирала арттерапии на деца, изоставени в домове, на деца аутисти, на незрящи. Разказа ми за пясъчната терапия – юнгиански метод. Написах това, за което чух. Опитах го, разбира се, за да мога да го опиша по-добре. Но не ми се случи в самото начало. Оживя след време. В арт-пространството на Юлето видях как можеш да извикаш проблемите си. Да ги материализираш в глина, да ги нарисуваш, да ги превърнеш в цветя от плат, да ги подредиш с малки куклички в сандъче. И да влезеш в собствената си глава, в собствената си душа, в сърцето си. Честно казано, тези срещи не са леки. Там понякога се плаче, други пък танцуват. Наяве излизат миналото, сегашното и се свързваш с бъдещето. Чудо е!
