След като напуска замъка в Ирландия тя се мести в Лондон. Научава немски и френски и започва да припечелва от преводи на текстове. Сътрудничи на периодичното издание на либерала Джоузеф Джонсън и се движи в интелектуалния кръг на радикалния памфлетист Томас Пейн, поета и художник Уилям Блейк, философа Уилям Годуин. В столицата Мери среща Хенри Фюзели – швейцарски художник и чертожник, прекарал по-голямата част от живота си в Англия. Той е известен портретист, работи и над картина с нейния образ и докато му позира, Мери се влюбва. Започва да го преследва с внимание и стига до там, че да предложи...

...да заживее с него и жена му на платонични начала.

Тази оферта обаче ужасява законната съпруга София Роулинс (бивш модел на Фюзели), която принуждава мъжа си да прекрати връзката с Мери. По-късно портретистът ще каже: „Мразя умни жени. Те носят само неприятности”.

След тази злополучна афера Уолстънкрафт не губи желание за любов и се впуска в нова връзка – този път в Париж с американеца Гилбърт Имлей. Живее с него на семейни начала и въпреки че два пъти забременява, така и не минава през олтара. В разгара на терора, последвал Френската революция Мери ражда дъщеря – Фани. Скоро след това Великобритания обявява война на Франция и с идеята да защити партньорката си Имлей я регистрира като своя съпруга през 1793 г., макар да не са женени. За да легитимира детето си, Уолстънкрафт пък започва да се нарича г-жа Имлей и държи на това след като напуска Франция.

Връзката й с Гилбърт не оцелява - тя го хваща в изневяра и от болка и разочарование два пъти посяга на живота си, но я спасяват. В тази безизходица намира светлина в грижите за бебето и текстовете си. Постепенно Мери си връща душевното равновесие. Писането я поглъща, контактите с интелектуалните кръгове също. Възхищава се от идеите на философа, романист и издател Уилям Годуин и от спор на спор в артистичните салони се влюбва в него. Той споделя възгледите й за свободната любов и публикува разсъждения на тази тема през целия си живот. Мери забременява, но двамата пет пари не дават за хорското мнение. Женят се няколко дни преди смъртта на Мери на 10 септември 1797-а, настъпила след усложнения при раждането на втората й дъщеря, само за да може детето да остане при баща си. Наричат момиченцето Мери. То расте като Мери Уолстънкрафт Годуин и израства до Мери Годуин Шели - майката на д-р Франкенщайн и неговото чудовище. Основоположницата на хоръра.

През 1798-а – година след смъртта на Уолстънкрафт, вдовецът й публикува „Мемоари” за нея и разказва съдбата й. Животът на покойната писателка и мислителка излиза извън всякакви общоприети рамки и разбирания. Така, без да иска, любимият й Годуин унищожава репутацията й.

Славата на Мери Уолстънкрафт обаче е неунищожима. Тя била толкова популярна сред съвременниците си, че Годуин дори не посочва името й в заглавието на „Мемоари за авторката на „Защита правата на жената”.

ВТОРА ЧАСТ: НА СЦЕНАТА Е МЕРИ ШЕЛИ

Родената през 1797 г. Мери Шели възприема напълно идеалите на родителите си. Тя и полусестра й Фани растат с портрета на мъртвата си майка, която ги гледа от стената. Двете не са много доволни, когато към малкото им домакинство се присъединяват мащехата Мисис Клеърмон и децата й от първия брак.

Независимо от напрежението по тази линия, придружено от постоянно безпаричие, Годуин е добър баща. Очаква много от децата си и им осигурява редки привилегии като достъп до библиотеката му, където постоянно има посетители.

На шестнайсет години Мери изживява своята свободна любов като бяга с женения поет Пърси Биш Шели във Франция. Освен представител на романтизма в литературата, той е също радикал, републиканец и атеист, както и защитник на свободната любов и горещ почитател на възгледите на тандема Уолстънкрафт-Годуин.

Пърси е на 22 години, женен за Хариет и баща на малка дъщеря. Когато през лятото на 1814-а избягва с Мери, законната му съпруга чака второто им дете. Когато тръгва на път с автора на поемите „Освободеният Прометей”, „Кралица Маб” и „Адонаис”, Мери е пълна с мечти за щастие. След прекосяването на Ламанша блаженството й рязко свършва. Първото й дете идва на бял свят преждевременно и умира скоро след раждането. Мери потъва в депресия. Шели, който е син на баронет и очаква финансови ползи от титлата на баща си, потъва в дългове и караници – с родителите си, със семейството на жена си. Скарва се даже с Годуин, на когото по-рано е обещал да помогне с пари.

В отношенията между Мери и Пърси има напрежение и по линия cherchez la femme! – когато поема пътя на бягството Мери взема със себе си доведената си сестра Клеър Клеърмон. Тя не само е привързана към Шели, но и емоционално зависима от него. За разлика от Мери сестра й няма литературни дарби, не блести с интелект, но пък умее да привлича мъжете. След настойчивост от нейна страна на чара й се поддава друг поет – лорд Байрон. В дъждовното лято на 1816-а той приема цялата компанията във вилата си край женевското езеро. Една вечер, когато нямало какво да правят, им предлага всеки да напише разказ за призраци. Резултатът на Мери бил Франкенщайн.