Между литературните занимания на тази изтънчена компания Клеър забременява от Байрон и ражда Алегра. Лордът обаче не иска да има нищо общо с майката на детето си и след като взема бебето от нея, я отхвърля.

Според биографите на Мери и Пърси, Шели се чувствал лично отговорен за добруването на Клеър и мнозина допускат, че освен Мери на неговото сексуално внимание се радва и Клеър. Самият Шели вярва в сексуалната свобода и...

...веднъж предлага да подели Мери с най-добрия си приятел от университета в Оксфорд.

През 1820 г. Пърси и Мери са в Италия. Минали са две години откакто Мери е публикувала романа си „Франкенщайн, или новият Прометей”, но вместо да се радва на известност, тя е потънала в меланхолия. Гнети я загубата на три деца, които ражда в периода 1815-1820 г. Светлият лъч в живота й тогава идва в Тоскана, където прекарват лятото на гости на ирландците Маргарет Кинг и Джордж Тай в имението им Каза Чини. И те са привърженици на свободната любов и родители на две момичета – 10-годишната Лорет и 4-годишната Нерина.

На по-голямото момиче Мери прави неочакван подарък – пише специално за нея историята „Морис, или къщичката на рибаря”, която е единственото й произведение за деца. Приживе на писателката то не вижда бял свят, а след смъртта й споменът за ръкописа се изгубва. Намерен е чак през 1997 г. в библиотеката на Каза Чини и публикуван за първи път година по-късно. От няколко седмици „Морис, или къщичката на рибаря” е и в българските книжарници, благодарение на издателство „Лист”.

ТРЕТА ЧАСТ: ПРИЯТЕЛКАТА

Ключът към тосканското лято на Мери и Пърси Шели през 1820 г. e в чекмеджето на господарката на дома Маргарет. Когато Мери и Пърси попадат в тази земя на охра и живопис, домакинята е известна в околността като мисис Маргарет Мейсън. Само няколко години по-рано обаче тя е лейди Маунткашел – графиня както по бащина, така и по съпружеска линия. Но непокорна графиня. Преди брака дамата смята, че тя ще е водещата фигура в семейството, но се прощава с тази илюзия. Възгледите на съпруга й са диаметрално противоположни – той поддържа торите, тя демократите. Освен това тайно подкрепя движението за отхвърляне на британското господство и независима ирландска република и скърби за провала му. А графът е праволинеен консерватор, предан на короната.

Маргарет е неудовлетворена и личностно – иска от живота много повече от това да ражда всеки 11 месеца. Интересува се от писане, съчинява няколко политически памфлета, държи да учи медицина, макар лекциите да са недостъпни за жени.

Животът й се променя на 180 градуса през 1804-а. Тогава е на семейно пътешествие в Рим, но се влюбва в приятел на съпруга си. Джордж Тай не е богат, липсват му и благородническа титла, и достолепна позиция в обществото, но пък е наследил дългове.

Малко е да се каже, че измаменият граф Маунткашел е просто отмъстителен. Той наказва Маргарет за счупените брачни окови с перфиден садизъм – лишава я от достъп до седемте й деца, включително новородената Елиза. Дръзналата да следва любовта Маргарет, не вижда никога повече чедата си.

Как се преодолява такова изтръгване?

Никак. Любовниците са остракизирани от почтеното дъблинско и лондонско общество и нямат друг избор освен бягство в добрата стара Европа. Маргарет и Джордж заминават за Германия и живеят известно време в Йена – университетско градче, в което студентският дух е заразен, а обществото по-широко скроено. Маргарет дори посещава лекции по медицина. Дегизирана като мъж, разбира се. Пак неузнаваема ходи на упражнения по хирургия при проф. Андрея Вака Берлингиери в Университета в Пиза. Била висока колкото мъж и никой не се усъмнил в пола й.

Години по-късно тази аристократка, осмелила се да стопи границите между съсловията, ще помага на пациенти инкогнито. Когато с Джордж Тай се установяват в имението Каза Чини на хвърлей от Пиза, тя обикаля предрешена бедняшките квартали на града, преглежда безплатно деца, напътства майките им. Маргарет публикува и наръчник по домашна медицина относно грижите към бебета и деца. Никой не подозира, че е бегълка от Англия и Ирландия. В Тоскана я знаят като Мисис Мейсън, благородната господарка на Каза Чини.

Тази жена се бори за идеалите и мечтите си без да мисли за цената. Цял живот седемте забранени за нея деца са в сърцето и молитвите й. Нищо не може да излекува мъката по тях, но Маргарет рискува и пак се осмелява да предизвика порядките – ражда две извънбрачни дъщери на Джордж Тай – през 1809 г. дава живот на Лаура, а през 1815-а на Нерина. Възпитава ги така, че да разчитат само на себе си и в прав текст в едно писмо през 1818 г. им казва, че по никакъв повод не бива да очакват помощ от роднините със синя кръв в Англия и Ирландия. Лаура и Нерина и никога не я търсят.

Родителите им ги образоват добре и двете момичета говорят отлично и английски, и италиански. Никога не посещават родината на предците си, а един ден, когато Лаура, наричана гальовно Лорет, решава да стане романист и есеист, тя избира да пише на италиански.

Маргарет и Джордж също не се завръщат на Острова. От Маргарет обаче остава следа, която е жива двеста години след тези събития. Под името Мисис Мейсън тя пише детската книга „Историите на стария Даниел”, отпечатана от издателството на Уилям Гоудин – съпругът на Мери Уолстънкрафт, първата феминистка.

Псевдонима Мисис Мейсън борбената Маргарет взема от своята любима детска книга „Оригинални истории от реалния живот”. Главен герой в нея е гувернантката Мисис Мейсън, а автор на тези истории е нейната собствена гувернантка – Мери Уолстънкрафт, първата феминистка. И майката на Мери Шели, детето на свободната любов. Майката на д-р Франкенщайн.

Част от тези герои ще гледаме в биографичен филм за "Мери Шели", чиято премиера ще е тази година, а в ролята на Шели ще бъде Ел Фанинг.