Мери Шели и майките на свободната любов

Кои са първите английски феминистки и какво общо има с тях авторката на „Франкенщайн” Мери Шели

Елена Кръстева 27 March 2017

Ел Фанинг в ролята на Мери Шели в биографичен филм за нея, който ще гледаме тази година

Снимка: bbc

Тя говори с духове от малка. Като дете вперва очи в портрет на майка си, починала малко след раждането й, щом пораства бяга от къщи с любимия си, който е женен за друга, а после си разказва истории за призраци с него и Байрон. Вярва в човешкия гений и на хартия става майка на д-р Франкенщайн и неговото чудовище. В реалния живот обаче губи три деца и потъва в депресия. На 30 август се навършват 220 години от рождението на Нейно Величество Мери Шели, кралицата-майка на хоръра и една от първите феминистки. Години наред българските читатели я познават основно с романа й „Франкенщайн или новият Прометей”. От няколко седмици обаче на книжния пазар у нас е „Морис, или къщичката на рибаря” – единствената история, която Мери Шели пише за деца. В нея докато търси свой дом едно красиво момче намира убежище в сърцето на читателите.

В личната история на Мери Шели има сюжети поне за десет романа и филмови поредици. Тя обхваща фигури и събития, случили се далеч преди появата й на бял свят. А влиянието й като писател продължава столетия след смъртта й.

ПЪРВА ЧАСТ - ПРЕДИСТОРИЯТА:
Главни действащи лица: Мери Уолстънкрафт – писателка и философ и Уилям Годуин – философ и издател. Родители на Мери Шели

„Жените имат силни сексуални желания и е унизително и неморално да се твърди друго”. Да си от нежния пол и да напишеш подобно нещо през XVIII век, e равносилно на революция. Женската независимост се задушава, стегната в корсета на мъжкия ред и правила и когато през 1798 г. излиза романът „Мария, или неправдите на жената” от Мери Уолстънкрафт, обществената реакция е помитаща.

Авторката разказва историята на жена, затворена в приют за душевноболни от съпруга си. Там намира сродна душа и се влюбва извънбрачно. С днешна дата в този сюжет опасно е само поведението на съпруга. По онова време обаче книгата предизвиква скандал. Върху Мери Уолстънкрафт се излива потопът на възмущението с обиди като „наложница” и „държанка”. Не успява да я удави - тя лежи в гроба от година. Последиците се стоварват върху съпруга й философа Уилям Годуин и дъщерите й – незаконородената Фани Имлей и Мери Годуин, останала в историята като Мери Шели, майката на д-р Франкенщайн.

Приживе обаче гордостта на Мери Уолстънкрафт понася достатъчно удари от предразсъдъците на Джорджианска Англия. Тази дама предизвиква нравите, защото проповядва свободна любов. В книгите й сякаш отеква вик:

„Без брак! Без господар!”

Първият й роман е „Мери: измислена история”. Пише го през 1788 г. и проследява патилата на млада жена, накарана да се омъжи по икономически причини. Тя обаче все пак открива любовта и то във връзки с друг мъж и жена.

Мери Уолстънкрафт
Уолстънкрафт прокламира премахването на брачната институция и в следващите си творби – романи, трактати, есета. Венецът на постиженията й като мислител и философ в тази посока е „Защита на правата на жената” от 1792 г. – епохален труд, в който твърди, че жените са равностойни по природа на мъжете, но различията и неравенството идват от липсата им на образование. Майката на модерния феминизъм, както я наричат днес, настоява представителите и на двата пола да бъдат разглеждани като равностойни разумни същества и мечтае за социален ред, основан на разума.

Интересен е политическият контекст, в който се разиграват тези сюжети: на британския трон е Джордж III, кралският абсолютизъм вече е в историята и Англия е не само най-напредналата страна в Европа, но и най-напредничавата конституционна монархия. Просвещението е в апогея си, Европа е бременна с идеали.

Мери Уолстънкрафт се бори за промяна в мисленето и по други теми – две години преди да напише „Защита правата на жената”, тя издава „Защита правата на хората”. Вдъхновена е от идеалите на Френската революция от 1789 г., защитава я пламенно и даже описва нейната история. Сред произведенията й, оставили отпечатък върху епохата, е и „Мисли за възпитанието на дъщери“. Там отбелязва въпиещата нужда от модерно образование, което осигурява възможност на бедни, но почтени и изучени момичета да си намерят работа като гувернантки. Самата Мери Уолстънкрафт преди да се захване с писане изкарва прехраната си като гувернантка на дъщерите навтория граф на Кингсбъро в замъка Мичълстън в Каунти Корк в Ирландия. Възпитателката не се разбира много-много с майката на момичетата – Лейди Кингсбъро, но ученичките й я обожават! И моменти от едната година, прекарана в това графство, Мери Уолстънкрафт ще разкаже през 1791-а в единствената си книга за деца „Оригинални истории от реалния живот”.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР