Така изкарах три месеца на плодове и добре че беше през лятото, когато има голямо разнообразие. Захраних се не както е по предписание – половината от дните на гладуването, а само 10-15 дни. Но това е погрешно. Смисълът на продължителното захранване е не просто организмът да свикне отново с по-големи количества храна, а да се сведе до минимум рискът от развиване на белтъчна алергия. 

При предишните гладувания се провалях след време, защото не правех по един разтоварващ ден седмично, сега го спазвам стриктно. Както и това да не слагам нищо в устата си след 18 часа вечер. По системата на Лидия Ковачева последният прием на плодове за деня е тогава или по залез слънце. Това е, може би, най-важното правило, тъй като вечер организмът минава в режим на складиране на енергия.

Когато гладуваш продължително време, организмът реагира като на заплаха със свръхпродукция на адреналин. Наспиваш се по-бързо, ентусиазиран си, енергичен. Аз се усещах с по-бистър ум, по-концентрирана и фокусирана, не така разсеяна, каквато бях през последните десетина години. Ако човек обаче е темпераментен като мен, адреналинът му скъсява още повече фитила. Така че е нужен по-висок самоконтрол.

Подемът от адреналина по време на гладуване не върши работа при активен спорт, тъй като енергията от плодовете е недостатъчна. Затова не плувах всеки ден. Добре е според мен да се ходи на фитнес с персонален инструктор, за да не се допусне отпускане на мускулатурата. Аз по принцип съм с много стегната плът, но въпреки това през цялото време религиозно се мажех със стягащото бадемово олио на L’Occitane, което, се оказа наистина вълшебно. (Идвали са клиентки в магазина да споделят, че са им изчезнали пресни стрии след бременност или че ги е предпазило от отпускане. Не че не съм им вярвала, но някак не съм очаквала да е толкова ефикасно.)

За да не ми се отпусне шията, си направих серия от процедури с поставяне на резорбируеми, стягащи и лифтиращи мезоконци при д-р Мария Тончева.

Приятелите и познатите ми се радват безкрайно, поздравяват ме, сякаш съм се завърнала от заточение, заплашват ме с убийство, ако отново напълнея. Най-близката ми дружка от детинство ми каза: „Уф, най-после си отново секси.“ Бях шокирана. В първия момент ми идеше да отвърна, в типичен за мен стил: „Какво искаш да кажеш, ма?! Досега не ти ли бях достатъчно секси, а? А?! Само Салма Хайек има по-кръгли цици от мен.“ Само че ... изведнъж не ми беше до смешки. Разбрах, че колкото и да съм си мислила, че съм си същият човек – със същото чувство за хумор, със същия смях, със същите мечти, тревоги, със същото сърце, за околните не е било така...

Смятам да продължа след кратка пауза, няма значение, че идват празници, че много пътувам, че ходя на гости и в САЩ, където има много и прекрасна храна. Не ме изкушава, макар че аз съм много лакома. Лакома съм за всичко – за общуване, за любов, за секс, за вино, много обичам червено вино. Разбрах обаче, че лакомията може да ти изяде главата. Буквално. И че не е краят на света, ако не се възползваш от всяка възможност, която ти се предлага. Целта ми е да се разделя с още 10-15 килограма. Но дори и сега, преди да достигна крайната си цел, животът ми е в пъти по-хубав!“

Александра не скрива, че предпочита да я заклеймят като твърде суетна, но не иска да е лицемерна. Колкото и да ни повтарят околните, че несъвършенствата са маловажни, това не е вярно – с тази мантра те просто се надяват ти да не забележиш техните. Но продължават да те държат отговорна за твоите.“

Цялата сияе, когато й казвам колко добре изглежда, но държи да завършим разговора със следното: „Преди много години давах уроци по английски на един журналист. Може и да ме е харесвал, но аз не си давах сметка за това. Помня, обаче, че всеки път ми отваряше вратата на апартамента си с думите: „Здравей, тържество на духа!“
Ако един ден имам дъщеря, ще й кажа, че това е най-ценният комплимент, който някога съм получавала.“