Десетки и десетки лица на проститутки и куртизанки, красиви, измъчени, предизвикателни, раздърпани, елегантни, някои известни, повечето потънали между страниците на историята ще се вгледат във вас, докато разглеждате книгата „Най-трудната професия“ на норвежеца Нилс Юхан Рингдал, издадена у нас от „Емас“.

Удивително красивата Мари Дюплеси е прототипът на Дамата с камелиите, цяла Англия се е забавлявала с лудориите на Нел Гуин и краля, за мадам Помпадур се пишат романи, импресионизмът дължи много на разпътните момичета, особено г-н Тулуз-Лотрек. Проститутките в папски Рим са загърнати в мантии като кардинали, докато в светска Венеция показват прелестите си свободно. От страниците на дебелия том оживяват в текст и образ още жрици в храмовете на Шумер и Месопотамия, хетери от Древна Гърция, зони в библейския Израил, "свободни" жени в Древен Рим, китайски наложници и японски гейши, войнишки блудници и улични проститутки в средновековна Европа, момичета от викторианските бордеи и от салоните на Дивия запад, "бели робини" в Латинска Америка и черни "втори съпруги" в Африка, девадаси и ганики в Индия, проститутки от войнишки бордеи през двете световни войни, корейски "момичета за разтуха", "германски момичета", колгърли.

Книгата е плод на дългогодишната изследователска дейност на норвежкия историк, философ и публицист Нилс Юхан Рингдал. Българското издание е с прекрасно оформление – твърди корици, богато илюстровано с цветни гравюри, картини, графики, снимки. Преводът от норвежки е на Ева Кънева, удостоена през 2015 г. с наградата на Норвегия за най-добър преводач от норвежки в света.

Откъс от „Най-трудната професия“ за проституцията в Едо, днешно Токио:

В началото на XVII в. шогунът решил да реформира проституцията в Едо. В резултат възникнал ограден със стени град в града, новата цитадела на любовта „Йошивара”. До 1868 г. там процъфтявала приказна, сложно практикувана проституция и култ към любовта, неразривна част от японската култура.

В Едо и други градове имало обикновени бордеи и бани; евтините проститутки били наричани хаши, а момичетата в баните – юна. Големите градове разполагали с отделни квартали за елегантни проститутки. Кварталът „Шимабара” в Киото бил известен с красавиците си. Нагасаки имал „Мияма”, където жените били най-модно облечените в Япония. А „Шинмачи” в Осака надминавал с великолепието си всички други проститутски квартали. Въпреки това „Йошивара” оставал най-големият квартал на удоволствията. С изключение на дворовете на шогуна и императора нямало друго място, където да се спазва толкова сложен етикет. В този квартал всичко било благородно, ритуализирано и се вършело с благословията на държавата. Луксозните проститутки били възпявани в хайку и описвани в романи. „Йошивара” се превърнал в символ на японската любов. Никъде другаде в историята на човечеството мъжете не са били така обсебени от проститутките.

Съществували четири възможности да се влезе в „Йошивара”. Който можел да си позволи само евтина проститутка, вървял пеша. Това съвсем не било безопасно. Разбойници налитали даже на самураите. Затова имало „таксита“ – носилки, които не били много скъпи. Тясната речна лодка, наричана йоки, която се движела между Едо и „Йошивара”, се превърнала в синоним на квартала и дори само произнасянето й възбуждало японските мъже. Най-нетърпеливите клиенти наемали повече гребци.

Най-стилният начин на пристигане обаче бил на кон, по възможност бял. Млад самурай на кон – с бял кожен панталон, вдигната лъскава черна коса, бяло копринено кимоно и два меча в бели ножници – без съмнение впечатляваща гледка. Твърде малко обаче притежавали кон. Затова вземали под наем.

Повечето гости правели почивка в някоя крайпътна чайна. По-бедните самураи влизали в евтините бордеи край портата. Там директно оглеждали момичетата от достъпната за тях категория. Желаещите да се възползват от елитна, високоплатена проститутка – таю, отивали в агея– елегантно заведение с градина. Пускали го само ако го познавали или носел препоръка с гаранция за произход и платежоспособност. Когато клиентът искал да посети определена жена, пишели писмо и го предавали на жената.

Посетителят поръчвал саке и храна за себе си и придружителите си; обикновено наемал и комедианти. После пристигала известната таю, и тя с придружители. Начело вървяла компаньонката й, следвана от едно-две млади момичета – обучаващи се или проститутки от нисък ранг. След края на XVIII век вече било обичайно да се водят гейши, които развличали гостите.