Само да не припаднеш, моето момиче

Репликата е от филма „Пеещите обувки“ на режисьора Радослав Спасов, вдъхновен от любовната история на Леа Иванова и Еди Казасян.

Адриана Попова 30 October 2016

Снимка: Константин Величков, Юлиян Донов

 

Какво е натежало за това да те изберат?

Може би гласът ми, аз съм си алт отвсякъде. Гледала съм документални кадри, за да търся характеристиките на гласа на Леа – има един филм на Хачо Бояджиев за нея. Също заради зъбите, ха-ха, те са на преден план с тази нейна широка усмивка. Но по-скоро заради излъчването. Тя е била пламенна жена. Душата й не се е побирала в тялото. Наистина е светела. Била е първата, която е танцувала, докато пее. Дотогава са стояли като побити пред микрофона.

Как още се готви за ролята?

Бях руса почти 10 години, казаха ми – мила моя, трябва да се боядисаш в черно. Леа е била доста по-пълничка от мен, чак като се разболява от рак, отслабва много. И напълнях с едни 5-6-7 килограма. Ядох много млечни продукти. Ако искате да отслабнете, спрете млечните продукти. И глутена. След края на снимките си върнах старите килограми. На морето пак качих. Там се яде лютеница и хляб, бедствено положение...

Знам, че четири актриси играете Лиа.

Малката Лиа се изпълнява от Киара Столарски, тийнейджърката – от Донна Бангьозова, възрастната – от Ернестина Шинова. Аз играя Лиа от 24-25 до към 45-годишна възраст. Накрая съм състарена. Играя най-хубавия й период, когато се е забавлявала много, като изключим трудово-възпитателното общежитие (през 1949 г. Леа е пратена от комунистическия режим на „превъзпитание“ в концлагера в Ножарево – б.а.). Става известна в Европа, започват да я канят в Берлин, във Франция, Виена, Букурещ. Тогава я вербуват в ДС, заплашвайки я, че ако не подпише, няма да я пускат извън България и ще я заличат като артист.

Еди е стоял до Леа до последния й дъх. Въпреки че е бил голям женкар... Но въпреки всичко тя си го е обичала. Това е филм не за музиката, а за любовта.
Пееш ли във филма?

Да, в моята част и в частта на Ернестина. Донна, която играе тийнейджърката Лиа, е певица и тя пее в своята част. Аз съм свирила на пиано като малка, ходила съм на солфеж, исках да ставам певица, учих се да свиря на китара. Изпълнявам „Тръгвам си без шум“, „Да имам два живота“, песни на различни езици. Леа е правила много кавъри, за да върви в кабаретата. Във филма говоря и пея на още пет езика освен българския, тя ги е говорила свободно – френски от Робърт Колеж, немски, английски, руски и есперанто. Била е посланик на есперантото. Имахме консултант по есперанто на терен. Едни монолози на немски като трябваше да произнасям, не можеш да си представиш колко ми беше трудно... Но немскоговорещи ме слушаха и ми казаха – все едно си оттам.

Коя е любимата ти песен на Леа?

„Тръгвам си без шум“. „Да имам два живота“ – Еди Казасян я е написал.

Леа наистина ли не е харесвала неговите песни?

Били са й много тъжни заради арменската меланхолия. Но след време са й харесали.

Кой играе Едвард?

С мен – Юлиан Петров. И той е ново лице, както съм и аз. Актьор е в Младежкия театър. Алек Алексиев играе Алфаса от „Оптимистите“, който е открил Леа. А възрастният Казасян е Борко Чучков. Първоначално трябваше да го играе Сашо Морфов. Но тогава той направи „На ръба“ в Народния театър, стана бум.

Имали са бурни отношения Леа и Еди. Той е имал втора жена в живота си.

Има един документален филм „Страсти по Леа“, Радослав Спасов му е съсценарист. Еди Казасян е бил още жив, участва и втората му жена. Признавам си – аз ревнувам от нея. Леа не е можела да има деца. За един мъж да няма поколение е голяма мъка, но Еди е стоял до Леа до последния й дъх. Въпреки че е бил голям женкар... сега ще издам една реплика от филма – „арменецо неверен“. Но въпреки всичко тя си го е обичала. Това е филм не за музиката, а за любовта.

Много се надявам да е за любовта, а не за Държавна сигурност.

Има много и за ДС. Във филма се показва, че тя става известна въпреки ДС. Всички я боготворят, пее с Жозефина Бейкър, били са двете в Берлин и Жозефина й казва, че е световна класа.

Ти би ли изтърпяла такова нещо – да има втора жена?

Не, ха-ха, как ще изтърпя, никога. Дай боже да не ми се случва, но ако ми се случи, любовта ми да е толкова голяма, че да издържи перипетиите.

Как се разбирахте с останалите Лии?

Чудно. С Ернестина на датата, на която е починала Леа през май, решихме да отидем на гроба й в Централни гробища. Казаха ни да я търсим при артистите. Намерихме всички велики български артисти, музиканти, само Леа не. Накрая един човек направи справка в компютъра и ни каза къде е парцелът. Пазя си листчето, на което го записах, мисля да ходя пак. Той е забутан на майната си, въобще не е при артистите. На нищо не прилича, няма кой да го поддържа, Леа е имала сестра, но и тя е починала.

Какво пише на гроба й?

Леа Иванова, да имах два живота. Много беше емоционално. И сега като се сетя, ми става... (насълзяват й се очите). Имаше мравки, много мравки, които изведнъж започнаха да ходят в колонка. Мислехме, че Леа е при нас. Страшно много паранормални неща се случваха на терен, докато снимахме. Леа и Еди си бяха с нас.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР