При първите акорди на Чарли Сием в зала „България“ сърцето ми се свива. Не съм сигурна, че съществуват думи, които да опишат топлината и нежността на звука и изяществото, с което оформя мелодията и което говори директно на езика на душата.

Музиката на неговата „Гуарниери“ от 1735 г., притежавана някога и от Йехуди Менухин, е ефирна като танца на светлината във фасетите на брилянт и като удоволствието да погалиш скъпо кадифе. Въздействаща е като уюта на глътка хубав стар коняк. Отеква  в дълбочина, която рядко можеш да преживееш. Такъв концерт никога не може да бъде достатъчен! Както и разговорът с артист като Чарли Сием.

Чарли Сием е световна звезда. Има 10 албума и е гостуващ лектор в Кралския колеж по музика (Лондон), в Музикалния колеж в Лийдс, в Университета по изкуства на Нанкин (Китай) и в Музикалната академия във Флоренция. Има съвместни проекти и с музиканти като The Who, Брайън Адамс, Бой Джордж и Майли Сайръс. Ще го видите на снимки с Кейти Пери, Дейвид Ганди, Марая Кери, Кайли Миноуг.

Бил е модел на Armani, Ralph Lauren, Dunhill, Dior, Chanel. Заедно с това е и посланик на фондацията на крал Чарлз The Prince’s Trust.

Син е на норвежки милиардер. Майка му също е била модел. Съпругата му и майка на дъщеря му е графинята на Венеция Виола Аривабене Валенти Гонзага – инфлуенсърка, модна икона и дизайнер и притежателка на собствена марка за обувки.
Концертът на британския цигулар в зала „България“ беше втори след миналогодишния във Варненската опера, където свири с маестро Итамар Голан. И двата Сием изнесе по покана на Татяна фон Педерсен и Стайко Топалов. По тяхна молба направи и благотворителен мастерклас за ученици от Музикалната академия, покани на сцената по време на концерта си млада цигуларка и не само си партнира с нея, но размени и цигулката си с нейната. И дори с чужда цигулка красотата на музиката му не се изгуби нито за миг.

„Приключение е да си на сцената – казва Чарли Сием с великолепния си британски английски. Интересно е да се запозная с жената, която би останала равнодушна пред хубавото му лице, атлетичната му фигура и изключителните му обноски. – Като да си капитан на кораб. Без значение дали има буря или небето е лазурносиньо, приемаш приключението и се грижиш за кораба и за всички в него. Най-важното е, когато пътуването приключи, да си си свършил работата добре.“

Усещаш ли връзката с публиката си, докато свириш на сцена?

Опитвам, но красотата на живото изпълнение е, че винаги всичко е различно. Не знаеш в какво влизаш, дали връзката с публиката ще се получи, дали ще изнесеш най-добрия концерт. Може да дадеш най-доброто от себе си, да опитваш да стоплиш атмосферата, но да не усещаш връзката с публиката. Друг път може да не си в перфектна форма, а публиката да те зареди, да те стопли и да усетиш как сърфираш в музиката. Ключът е да не се привързваш към резултата. Смисълът не е в контакта с публиката, нито пък в най-доброто представяне, а в преживяването, в опита. Разбереш ли го, си господар на положението, защото не очакваш нищо. И това е моята философия.

Спазваш ли правила преди концерт – да не пиеш алкохол, да не правиш секс, да спиш осем часа?

(Усмихва се.) И тези три неща, да. Очевидно ако искам да свиря хубаво, ми е нужно време и пространство, за да репетирам и да се подготвя. Нужно е да се наспя добре. Не пия алкохол, старая се да се храня здравословно. Невинаги мога да контролирам случващото се. Старая се да репетирам и да съм с отворено сърце. Казвам си, че ми предстои уникално преживяване и всичко е в ръцете на Господ. От мен зависи да присъствам във всеки момент и да се свържа със себе си, с публиката, с оркестъра зад мен, с пространството, в което преживявам това приключение. Дори когато свиря едни и същи произведения, всичко е различно – денят, мястото, цветовете, декорът.

Има ли концерт, за който ти е приятно да си спомняш?

Преживял съм толкова прекрасни неща на сцената. Свирил съм в Карнеги Хол, Албърт Хол, но имам един ярък спомен от Източна Полша. Бях на 20–21 години. Трябваше да изпълня произведение на Хенрик Виенявски. Аз съм му голям почитател. Техниката му е виртуозна. Нямах достатъчно време да се подготвя. Помня как ме извикаха на сцената, а аз седях на дивана в гримьорната и не можех да помръдна. Спомням си какво усилие ми костваше да стана, да се кача на сцената, но го направих. И разбрах, че е възможно дори когато се притесняваш ужасно от нещо, да намериш сила и ресурс в себе си да продължиш и да осъществиш мечтата си.

Не. Нямам и ритуали, защото ако пропуснеш някой и после се сетиш, това ще повлияе на изпълнението ти. Казвам си: Бъди истински на сцената! Бъди искрен, бъди себе си, Чарли, такъв, какъвто си!

Не е лесно, защото всички сме склонни да играем, да се представяме за такива, каквито не сме, или да се влияем от чуждото мнение за нас.

Освен да бъдеш себе си, смисълът е и да се развиваш, разбира се, да си творец сам на себе си, да усъвършенстваш способностите си да се изразяваш по-ефективно.

Как се грижиш за цигулката си?

Тя е една от най-хубавите в света, прекрасна е, много нежна, много стара, на 300 години, от Италия е и е моята любов. Връзката ни е много силна. С мен е навсякъде. Съхранявам я в дървена кутия, когато пътувам, и понякога я почиствам от прах.

Дали можеш да се свързваш с духовете в нея?

Да, а тя е обитавана от много. Като си помислиш, цигулката е дървена кутия нали, със струни. Тоест всичко в нея е вибрация – вибрацията на този, който я докосва. Начинът, по който свири, скоростта на движение на пръстите му и на лъка, натискът върху струните, как я държиш – всичко създава определено трептене и ако свириш достатъчно дълго, то се закодира във фибрите на дървото. Мисля, че част от духа на цигуларя остава завинаги в цигулката. Аз свиря на моята „Гуарниери“ повече от 15 години. И ми харесва мисълта, че може духът ми да е вграден заедно с тези на легендарните артисти, свирили на нея преди. Такава привилегия е името ми да се нарежда до техните. И моят дух ще помага на следващия цигулар, който ще свири на нея след мен.

Дали Лейди Гага го е усетила, преди да те целуне на сцената?

(Усмихва се.) Абсолютно! Не знам дали е забелязала цигулката. Чу музиката. Мой приятел е неин голям почитател и организира специално парти в нощния клуб Boom Boom room в Ню Йорк по повод наградата ѝ от Съвета на модните дизайнери в Америка. Той ме помоли да изпълня нещо специално за Лейди Гага в чест на тази награда. По средата на изпълнението пред бляскавата звездна публика забелязах как една малка жена се приближава бързо към мен, и осъзнах, че е Лейди Гага. Беше с доста прозрачна дреха.

Направо по бельо!

Не носеше почти нищо освен обувки на ток и шипове отзад. Много е артистична. Благодари ми с целувка. Великолепен спомен!