„Завръщането“: Дивото ни зове!
"Завръщането" на Алехандро Гонзалес Иняриту е в кината от днес. Лео ди Каприо и Том Харди очакват своите Оскари. Който го е страх от мечки, да не ходи на кино.
Ирина Иванова 22 January 2016
Спомняте ли си филма „Корабокрушенецът“ („Cast Away“, 2000) на Робърт Земекис с Том Ханкс? Мъж, нещо като съвременен Робинзон, захвърлен на един остров, трябва да оцелее. Двучасов филм, който Ханкс изнася на раменете си и в който, освен едно вадене на зъб, няма нищо друго кой знае колко екстремно. Никакви зверове, никакви врагове. Само един самотен човек в нищото, който обаче те хваща сто пъти повече от суперпродукцията на Иняриту. Да, с холивудски хватки, но Иняриту също не се е осмелил да направи тотален експеримент, а е вкарал филма си в схемата за добрия и лошия. И от два стола е паднал на земята. Оставаш вътрешно безразличен. (Апропо, „лошият“ е Том Харди, който е в по-добра позиция от актьорска гледна точка и се възползва изключително сръчно от това, не случайно е номиниран за Оскар за поддържаща роля).
Има едно голямо „обаче“ в случая. Него ще го видят хора, които знаят дори приблизително горе-долу какво означава да направиш един филм. Колко хора са там, за какви пари става въпрос, каква енергия е необходима, каква воля, за да задвижиш всичко и всички на терена. Да не говорим за филм с мащабите на „Завръщането“. Ако Иняриту, Ди Каприо и операторът Любецки заслужават Оскар, то не е заради готовия филм, а заради поетия риск. Понеже днес никой не смее да рискува. И не иска да рискува. За нищо на света. Не иска да си усложнява живота. По-добре в студийце, на закритичко, със здрав сценарий и регламентиран работен процес. Защо ти трябва да си слагаш главата в торбата! А тези хора все пак са се хвърлили в някакво напълно непредвидимо приключение, зависимо от капризите на времето, от терена, транспорта, от техниката, агрегати и от още куп, куп неща. Крайният резултат не е ок, обаче какво пък! Поне има страстен опит за измъкване от летаргията, в която е затънало киното.
Случват се такива грандиозни прегаряния - от копнеж и дързост, от грешното желание да направиш нещо свръх, нещо наистина голямо... Да извършиш геройство. Ето това са се опитали да направят и Иняриту, и Лео – геройство. Пак казвам - филмът не се е получил, но геройството – да.
....."доста протяжен филм с няколко мъчително-брутални сцени (които аз изгледах със затворени очи и запушени уши), зрелищен като кино и като житейски материал, но посредствен като сценарии".... Аз пък изгледах филма с Респект! Респект към всички, които по някакъв начин са допринесли за реализацията му! И чак толкова Страхотии и бруталност не видях! Просто една Блестящо пресъздадена реалност от Ди Каприо, Том Харди и всички останали? През 60-те години имаше един филм "Траперът"- изгледайте го и сравнете филмите! Невероятни са и двата, пресъздали трудния живот в суровата природа и борбата с нея за оцеляване !!!
Много разкъсана в смислово отношение статия, един път добре, втори път не ми харесва, пък накрая - браво, че са рискували, ама пък пак не е ок. Така и не разбрах какво е мнението на авторката. Замисълът , по мое мнение, не блестин с оригиналност, но това не пречи и ни най-малко на филма да е интересен, актьорската игра беше повече от блестяща, натуралистични сцени, пълнокръвен сюжет и резултатът е един много добър филм. На мен филмът много ми хареса, но оставам пак с уточнението - всеки с вкуса си :)