Kакво е да си влюбен в живота? Да получим толкова важния отговор на този въпрос от късометражния филм за „За София с любов“ е наистина неочаквано. Създателите му – режисьорите Мартин Граховски и Петър Тухчиев, са облекли в образи и картини личното си признание в любов към столицата ни. Но след 12-те минути, наситени с кадри, музика, звуци, тишина… ще почувствате много повече от признание в любов.

Ще се срещнете с истината лице в лице. А тя ще ви каже, че за да обичаш града, в който живееш, тайната е да обичаш живота си такъв, какъвто ти сам си го създал. Нищо повече, нито по-малко.

Срещам се с Мартин и Петър, за да узная повече за самите тях. Защото филмът им ме развълнува и исках да разбера какъв е този калейдоскоп от емоции, преживявания и мисли, който им помага да видят столицата ни така топла, усмихната, сплотяваща, сочна, модерна. Защото „За София с любов“ са 12 минути, достатъчни да променят нещо в гледната ни точка, в осъзнаването на живота ни в града. Вижте снимки в галерията ни.

Да започнем с фактите. Късометражният филм „За София с любов“ е част от проекта #soWelcometoSofia на независимата гражданска платформа #SoSofia. Целият проект #soWelcomeTo Sofia се случва в партньорство със Столична Община, Летище София и Mastercard. #SoSofia вече 8 години работи за налагането на разпознаваемите символи на София чрез кампании и събития за истории, места и хора, обединени в микс от исторически, социални и културни пластове. Проектът #soWelcometoSofia е интерактивна инсталация, която посреща пристигащите на Терминал 2 на Летище София и ги запознава с най-характерните символи на града, представящи неговата античност, модерност и природа. Дигитализацията на този проект е следваща стъпка от развитието му. Филмът „За София с любов“ е част от този етап.

„ЗАПОЧНАХМЕ ОТ НУЛА С ИДЕЯТА ЗА ПИСМО.“

Мартин е прекарал почти целия си живот дотук извън България. Когато е още бебе, с родителите си заминават за САЩ и така допреди 6 години живее между Канада, САЩ и Холандия. София за него е спомен от летата в детството му, които изкарва между столицата и Севлиево, гостувайки на бабите си. Във филма чуваме част от писмата, които е писал на свои приятели в чужбина, за да им разкаже за София, за преживяванията си тук, за красотата на това място. „Да, може някой да каже, че е захаросано и сладникаво, но е автентично любовно писмо“, казва Мартин.

С Петър ги събира идеята да заснемат документален филм за занаятите. Следва разговор по Zoom, в който темата отнема само първите 5 минути, а следващият един час е посветен на житейското припознаване. Искрените живи истории, в които вярват, са като гориво за креативността и енергията и на двамата. „Вярваме в по-дългата форма на разказ. С кратко видео не може да накараш някой да се потопи и да почувства нещо“, споделя Петър. Затова и филмът „За София с любов“ е по-дълъг от стандартните 3 минути, които обикновено са максимумът за задържането на зрителското внимание до финала.

„Търсихме човещината, а не просто да покажем красиви кадри без душа. Предадохме чувствата, миризмите, усещанията, които провокира и носи градът.“ Слушам ги и си мисля: не е ли това изборът как да минаваме през дните си и какво е важното в тях?! Каквато е показана София – пълнокръвна, красива, топла, модерна и преливаща от възможности, и шансът всеки да я види такава. Питам се защо ги няма негативните детайли в картината. Отговорът е ясен: „Така виждаме ние София. Това усещане искаме да предадем. Затова филмът е любовно писмо – един толкова личен формат“.