С какво се занимава?

С бизнес, архитект е по образование... Нищо общо с медии, което е чудесно, защото колкото и да е хубаво да сте в една област, толкова и пречи. Животът се затваря в един кръг от теми и хора.

Двамата минахте през много сериозно изпитание. Преди година загубихте детенце...

Бяхме много щастливи, искахме да имаме. Всичко беше прекрасно до момента, в който не загубих бебето по ужасен начин. (Гласът й се променя. Очите й се насълзяват.) В шестия месец. Попаднах на недобросъвестен лекар от „Токуда“. Предпочитам да не му казвам името, но той подцени ситуацията и направи манипулация, която по-късно се оказа абсолютно противопоказна.

И 10 дни след рождения ми ден една нощ просто... се случи. Беше ми адски трудно. Има два ужасни момента в живота ми – като почина татко... Бях на 23. Тогава пораснах. И сега, когато загубих бебето, остарях. Чисто емоционално... Бях смазана. Просто роботизирана.

Правех всичко – ставаш, обличаш се, тръгваш, говориш с някакви хора, усмихваш се. Ходех на работа, обаче просто отсъствах. Все едно се наблюдавах отстрани, все едно изобщо не бях аз... Това не може да се разкаже, не може да се обясни.

Знам, Миа. Все едно душата ти си тръгва замалко. И ти трябва време да се върнеш изцяло...

Да, време и вяра. Но най-вече и човек до теб, който да те подкрепи отново да станеш ТИ. Без Светослав нямаше да се справя. Благодаря и обичам е най-малкото, което мога да му кажа.

Говорили ли сте за сватба?

Нямам натрапчив сантимент към това. Може би ако някога спонтанно нещо се случи... Но най-същественото в нашата връзка вече е факт. И се казва Ида.

Как се реши на втора бременност?

Истината е, че човек не знае колко може да понесе. Мисли си – това няма да го преживея, а в същото време всичко си минава. И намираш сили, не знам откъде – от друго измерение, според мен.

Не съм си мислела, че няма да го направя. Не бях на себе си, но мина време, преживях всичко и си казах: „Сега трябва да се стегна и ако Господ е решил да ми даде детенце, ще ми го даде.“ И... то просто се получи, а аз почти 9 месеца не станах от леглото. От леглото в спалнята се премествах на канапето в хола. Ден след ден така. Само до болницата ходех. Това беше животът ми. Страх и молитви.

Вярваш ли, че душите си избират родителите, при които да се родят?

О, със сигурност. И че сме се срещали преди това в други конфигурации. Че сме били заедно – в това съм убедена абсолютно.

Ида е прекрасно име. „Цветята на малката Ида“ ми е любимата приказка от Андерсен.

Нали! Ето оттам съм избрала. Помниш ли това издание? Беше при баба ми, тя ми я четеше. Рисунките са невероятни. Разглеждах ги и си мечтаех и аз да мога да рисувам така, да живея в тия картинки. Когато разбрах, че ще имаме момиченце, си представих тази цветна феерия на малката Ида!

Как се чувстваш като майка?

Уча се. Независимо че минах професионалната школа на Диди Димова, която е психолог и има училище за родители, всеки миг с Ида е урок. Диди много ми помогна, когато загубих бебето, а после с обучението по време на бременността.

Господ ми изпрати няколко жени, на които се доверих. Д-р Тимева в клиниката на Щерев, на която ще съм вечно благодарна. И, разбира се, близките ми – майка ми, братовчедка ми и приятелките, като Доби – Добрина Чешмеджиева от Канал 1, с която сме повече от сестри. Майчинството далеч не е само еуфория и радост. Но аз всеки миг благодаря на Господ, че ми даде възможност да го изпитам. Това е смисълът, който обезсмисля всички останали проблеми, болести, суета или кариера.

Гледаш ли телевизия?

Непрекъснато. Но главно кулинарни предавания по чужди телевизии. И CNN, за да следя какво се случва по света. Гледам и новините, разбира се, защото все пак съм професионално изкривена. Но ругая… Забелязала ли си една новинарска емисия, в която да има нещо позитивно и градивно? Българските телевизии все повече си приличат. Сутрешен блок, след това турски сериал, съмнителни шоута… Не остана алтернатива.

Ужасена съм, че все по-натрапчиво се официализират несретници, ненормални хора, неморални. Едни пошли образи, които стават емблеми и марка на подражание. Мечтата ми за качествена журналистика все повече се отдалечава.

А ти накъде би продължила?

В момента мисля само за памперсите на Ида. Тя да е здрава! А иначе, да си призная честно, със Светослав често си говорим за живот навън...

Засега на теория, но знае ли човек. В началото, когато започнах работа в новините, мислех по различен начин. Да си филтър, първа ръка – беше супер адреналин! Но от 35 години нататък, да ти кажа, се случва задръстване.

Осъзнаваш, че има тонове негативна енергия, която не бива да допускаш до себе си. Не бива да минава през теб. Разбира се, че искам да работя, но ми се прави нещо интелигентно, градивно, по-космополитно като информация и познание... Дано се случи!

И на двама ни изглеждат като на всяко семейство с бебе.

Имаме най-магичния малък терорист, член на Ал Кайда. И ние сме заложници. Доброволни, изтощени и благодарни. Не спим, караме се, сдобряваме се… щастливи сме.

Майчинството е изпитание и възпитание. Това е най-голямата новина, която съм произвела, и си струва да я следя всеки миг.