Миа Сантова
Ваня Шекерова 24 December 2006
Сантименталният телец
Майка й стюардеса, баща й дипломат от кариерата - рядък шанс за едно дете. Миа започва училище в Хелзинки, където баща й е посланик. Родителите държат да е в английско, политическата система повелява да е в руско. Научава се да чете и пише на руски преди да усвои както трябва българския.
Натиска се да учи немски - сама чете речници, старателно си записва думички. И досега съжалява, че не са я оставили да си го научи. Натиснали я с английски. И макар че в България била приета едновременно в немската и класическата гимназия, родителският съвет се наложил - класика.
Сега Миа говори свободно английски, руски, справя се с класическите латински и гръцки, с френски и фински. Въпреки всичко въобще не може и да си представи, че би могла да си търси мястото извън България.
"Може, казва, но за кратък срок. Аз съм сантиментална. Тук имам приятели, интересна работа. Има някакво предизвикателство в това да живееш в България"
Може, но ако си дъщеря на представителката на Лауда еър у нас Камелия Сантова. Светът ти е отворен - пътувай, връщай се.
Миа обича живописта. От дете рисува. Сега стените в жилището й, боядисани в различни цветове, са декорирани с рисунки и картини. Виж, опитите на родителите й да я направят музикант завършили катастрофално. След една година уроци по пиано учителката ги посъветвала, че няма надежда, да не си дават парите и да не губят на детето времето.
Сега обаче гаджето на Миа е музикант. Двамата си допадат в предпочитанията към електронната музика, техно и метъл, умират да ходят на сбирките на Метрополис, пътуват за промоциите на първия албум на групата "Тибетски сърца", където Николай свири. Освен добър музикант, той е и човек със заслужаващо уважение кулинарно въображение.
Вкъщи готви, защото обича да го прави, Миа подрежда дома - от килимите до вазите с цветя. Двамата заедно се справят някакси с щурия дакел Йошка Фишер, който се опитва да изяде всичко в апартамента, след като го е опикал. Виждат се с малкото си, но верни приятели.
Амбициозната новинарка
Второкурсниците от факултета по журналистика били сюрпризирани приятно през 1995 г. - поканили ги на конкурс за работа в току-що създадената Нова телевизия. Посрещнала ги Петя Колева, натикала ги в една стая и им дала тема за сценарии - снегът в края на март. Миа стояла, стояла, пък си тръгнала. Върнали я от вратата и й дали да превежда новини от "чаршафите" на Ройтерс. Нeйните колеги си написали репортажите за снега, а тя два часа след тях продължавала да "дъвче" световните новини.
Още на другия ден я поканили на сухи тренировки. Няма помещения, няма организация, няма техника. Но има желание. Миа записва в една тетрадка новините от световния видеообмен. Няма никакъв интерес към вътрешната политика. И когато й казват, че трябва да започне обучение за водеща информационните емисии, тя се стъписва. Решава да чезне от репетициите, от обучението по правоговор и дикция. Петя Колева я хваща и буквално я принуждава да работи.
"Беше много страшно в началото, спомня си Миа. Пресъхваше ми гърлото, цялата ставах вир вода. Имах чувството, че говоря на нищото, когато оставах сама пред камерата. И като усетих как другите свикват, си казах:"Аз ли няма да се справя!" Събира се в шепи момичето, връща си самообладанието, овладява си нервите и …ето, че става интересно да отсееш важното от плявата, да намериш акцента, да подредиш подробностите. Помагат и специализациите в радиото в Бристол, Великобритания, в българската секция на BBC, в Ройтерс.
След завръщането си от Ройтерс Миа получава оттам "Наръчник за репортери", който веднага превежда на български. Това е втората преведена от нея книга - първата е дипломната й работа от класическата гимназия "Индианско американско изкуство".
Въпреки високите оценки на нейната работа в Нова телевизия Миа още не възнамерява да се прави на тежък автор на предаване. "Има още какво да уча. Трябва да си завърша и факултета, който още влача. Имам някаква смътна идея за специално международно предаване, но е рано, твърде рано…"
(Не)суетната жена
Миа Сантова прави впечатление на увлечена по модата млада дама. Така ли е наистина? "Да, но не съвсем. Обичам сама да избирам дрехите си, да се гримирам и успях да се наложа. В телевизията отначало ни бяха оставили сами да се грижим за "сценичното си облекло". После се намесиха дизайнери, модни къщи-рекламодатели. Аз съм май сред малцината, които си отвоюваха правото сами да се грижат за гардероба си. Не съм фен на марковите дрехи на всяка цена. Облеклото трябва да ми е удобно, да е в цвета, който аз искам, а не който е модерен."
Миа обича да експериментира и с косата си - цвят, дължина, прическа. Има си фризьор, на когото се е доверила изцяло - негова измишльотина е ефектната ретро-фризура с начупената пътека.
Девойката настръхва само при мисълта за спорт. Може да плува, да кара ски и колело, но освен шахмата, не се прекланя пред никакъв друг спорт. Разсъждава, че това е сигурно семейна традиция - баща й бил спокоен интелектуалец, с когото заедно се смеели, гледайки по телевизията състезания по овчарски скок или хвърляне на диск. Само вуйчото отсрамва фамилията, като продължава и сега да играе тенис на корт. "Това фитнес, сауна не са за мен. Нямам нерви и не изпитвам нужда от такива изтезания."
Става, ама ако си на 25, изглеждаш прекрасно и не те е грижа какво ще показва огледалото след 10 години.