Истински приятел! Нети, какво би написала днес в писмо до онзи Иво от снимката от бала? 

Такъв какъвто Иво е сега, го харесвам още повече. Така че всичко, което е изглеждало погрешно и трудно и е налагало преминаване през препятствия, всъщност е било за добро. Бих му написала: „Давай и прави точно това, което искаш“.
Иво, ти директно предизвикваш масово комерсиалното с експерименталното си изкуство. Обичаното от публиката телевизионно риалити „Като две капки вода“ обаче те изкуши да участваш… 

Иво: Не харесвам идеята за имитацията. И знаех, че ще ми е некомфортно, но пък знаех, че така ще стигна до много по-голяма публика. Сега имам такива върли фенове, които са изровили всичко, изчели са всичко, затрупват ме с лични съобщения… Това е нова публика, нова отговорност, ще трябва да създам качествена българска музика. Иначе по време на „Капките“ се сблъсквам с чужди артистични речници, с всичките си възможни мои лимити като артист – и гласови, и актьорски, което е невъзможно, когато си стоя в комфорта на познатото. И мисля, че това е страхотно за мен. Не се гордея с нито една от имитациите си, защото не харесвам идеята зад това. И да ми е сполучлив образът, пак не е моето. Но пък фактът, че за цяла седмица аз минавам през едно преобразяване, ме обогатява адски много. И вече го чувствам върху начина, по който аз артикулирам собствената си музика – много по-широк поглед имам, речникът ми е по-богат. Цената за мен лично е много висока. Аз през живота си компромиси като артист не съм правил. Но сега ми е по-широко около врата. 

Нети: Аз дълго време фино го навивах да участва. Заради това, което знаех, че ще се случи – много хора ще открият какъв богат артист е той. Последния път му казах, че за мен, когато бях в „Капките“, идеята не беше да имитирам някого, а както в театъра – да изградя образ. Да изиграя роля. Да съм хамелеон. 

Иво: Така или иначе аз си вземам своето от шоуто. Тодор Колев може и да е бил прав, че не е трябвало да напускам НАТФИЗ, но за мен беше важно да избера театъра, който искам да правя. Много държах аз самият да го открия, а не някой да ми каже: „Ето такъв театър ще правиш“. Затова навремето ми беше важно да се дистанцирам и да започна на чисто. Винаги съм се страхувал и че ще ми хареса конвенционалният театър и няма да мога да си тръгна, защото ще се чувствам добър, сигурен, печеливш. Като с кокаина: „Няма да го пробвам, защото ще ми хареса“.