Мълчания е имало много и при двама ви в детството. При теб, Нети, мълчанието е било щадящото – родителите ти мълчат за това, че си осиновено дете. Но ти го усещаш, то се трупа, отваря бездни, изгражда стени. Иво, между теб и родителите ти, както и между тях самите също е имало стени от мълчания по други причини. Какво е означавало мълчанието след това в живота ви? Вие мълчали ли сте, за да щадите? 

Иво: Винаги съм бил за това, че колкото и да е болезнено, трябва да бъде казано. И съм си плащал цената. Аз не се страхувах от конфликта. Израснах в конфликт с баща си и за мен конфликтът беше част от всичко – от любовта, от доверието. Много пъти след това през живота си съм изпитвал дори наслада от конфликта. Обичах да го предизвиквам – виждах нещо красиво в конфликта, някакво празнуване на човешкото. Хората си стават много близки след конфликт. Но вече не разсъждавам така. Вече мисля, че хората могат да са си близки и да си казват истината и без агресия и болка. 

Нети: Аз винаги съм искала да има мир. Представям си се като вода – навсякъде ще мина, без същността ми да се промени. И като водата ще опитам да огладя остротите. Това, което ме затваря и отблъсква, е агресията и грубостта. Убедена съм, че за всичко споделено може да се подходи с желанието да се помогне. Тук важното е да намериш точния момент. Да премислиш думите, да узреят в главата ти. Да намериш рохката почва за семенцето. Тогава то ще покълне. 

Иво: Много е хитра (с леката усмивка). А аз в изкуството си преди опитвах да намеря красивото в агресивното. Като в личния си жест в същото това време се стараех да остана прецизен, да овладея хаоса, постигайки екстремност. Сега все по-малко имам нужда от такъв вид красота. Може би само в картините и по време на концертите ми понякога изпадам в крайност на формата, но мога и без нея и съм си достатъчен и без резки амплитуди.

Как ви събираше и разделяше животът? 

Нети: Много години всеки си вървеше по своя път. Много ми хареса, когато Иво започна да пуска песни. Веднъж се прибирахме от морето и аз слушах една красива негова песен на английски. Лия беше мъничка, хареса я, поиска да чуе и други. После я заведох у Иво. Не се бяхме виждали много време. След това пак престанахме да се виждаме, защото всеки беше зает с живота си, но когато общувахме, беше така, все едно вчера сме се разделили. Миналата година гледах негово интервю от сцената на Зала 1. Толкова балансирано и спокойно беше това интервю, че му написах: „Много е хубаво“, а той ми отговори: „Не съм го гледал, страх ме e“. Написах му: „Гледай го, толкова си узрял и мъдър в това интервю!“, и тогава Иво ми отговори: „Ще дойдеш ли да пееш с мен в Зала 1“. На морето репетирахме песента по текст на „Мила моя мамо“, стана много красив дует. После Иво случайно спомена: „Знаеш ли, че имам една песен, която се казва „Just Friends”. А аз веднага отсякох: „Ами тя си е за нас!“. Тогава на концерта я изпяхме, а сега решихме и да я запишем. 

Имате една снимка от бала на Нети, май единствената ваша обща снимка от онези времена… 

Иво: Аз бях желан кавалер. Бил съм кавалер на бала на няколко мои best friends.

Нети: Иво дойде да ме вземе за бала, макар че беше със счупен крак.