Научният свят има своите героини – жени, които със страст, упоритост и визия не просто изследват, а променят бъдещето ни към по-добро. През 2025 г. отбелязваме 15 години от създаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „За жените в науката“ в България – инициатива, която досега е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни проекти в ключови научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.

Грижата за здравето изисква познание – както за вътрешните механизми на организма, така и за външните фактори, които го застрашават. Представяме ви три учeни - Кирилка Младенова, Николета Кирчева и Магдалена Баймакова. Те работят в различни сфери – от очните заболявания до антибиотичната терапия и вирусните инфекции – но с обща мисия: да направят медицината по-ефективна, навременна и достъпна. Вдъхновението им идва от реалните нужди на хората, а резултатите – от постоянството и смелостта да вървят по нови пътища.

Кирилка Младенова: Искрено се надявам, че в близките години ще дадем в ръцете на медиците ефективно решение за справяне с трайната загуба на зрение при деца

Кирилка Младенова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2017. Нейното професионално поприще е биологията – изследва механизмите на очните заболявания и търси нови терапевтични подходи чрез прилагане на биомедицински и молекулярни технологии. Целта ѝ е да подобри лечението и качеството на живот на пациенти с очни увреждания.

Как се насочихте именно конкретно към тези пътища на лечение и как смятате, че могат да направят медицината по-ефективна?

Живеем в изключително интересни времена. За редица заболявания, които преди десетилетие са били напълно или почти напълно непознати, е натрупана достатъчно информация за да може успешно да се тестват и внедрят иновативни методи за ранна диагностика и лечение. В това отношение не правят изключение и макулопатиите.

Към момента на започване на работа за път на повлияване прогресията и изхода на бестрофинопатиите не се говореше както в България, така и в чужбина, поради липса на достатъчно изследвания за молекулните механизми за развитието на патологията. Към тематиката ме насочи моят ментор и ръководител проф. Йордан Думанов. В следствие на данните, получени от нашия екип, както и екипи от Европа и САЩ, вече уверено може да говорим за значително ниво на разбиране на всички аспекти заболяването.

Искрено се надяваме, че в близките години молекулярните биолози и биотехнолозите ще могат да дадат в ръцете на медиците ефективно решение за справяне с проблема, а именно трайната загуба на зрение при деца.

Можете ли да ни разкажете повече за самия ви процес на работа – в какво точно се състои изследването, което правите и колко време отнема да се постигне резултат?

Изследванията, които правим, са многокомпонентни. Резултатите от различните цели могат да бъдат очаквани в рамките на седмица, месец или близо година. Най-общо казано процесът започва с отглеждането на генно модифицирани клетъчни линии, които продуцират както мутантния, така и нормалния (в биологията го наричаме „див тип“) белтък, наречен бестрофин. Той се разполага по границата на клетката, т. нар. клетъчна мембрана и участва в аспекти на клетъчния метаболизъм. Мутации в неговия ген водят до функционални промени, които засягат хомеостазата на човешката ретина и са в основата в развитието на група заболявания, познати като бестрофинопатии. Те могат да се развият във всяка възраст. За съжаление един тип бестрофинопатия, а именно Вителиформената макулна дистрофия на Бест (Best vitelliform macular dystrophy), е втората по разпространение наследствена макулна дегенерация, засягаща деца и винаги завършва с трайна загуба на зрение.

Втора стъпка е изолиране и пречистване на белтъците, след което пречистеният белтък може да бъде използван в експериментални постановки, които целят да установят проблема в неговата функция. Това включва поведението на белтъка в клетката и интеракцията му с градивните блокове на клетъчната мембрана.

Работата ви звучи като баланс между природата и модерната технология – така ли е и как точно си помагат двете?

За решаване дори на много сложни проблеми учените много често се обръщат към природата, търсейки възможно решение. Не е редно да забравяме, че организмите са се сблъсквали с проблеми от стотици милиони години и винаги са намирали изход.

Пример за това са насекомите, които развиват резистентност към пестицидите или бактериите, които успяват да устоят и на най-силните антибиотици. Когато една бактерия успее да създаде ген, който й позволява да оцелее при наличието на антибиотик тя много бързо започва да го предава на другите бактерии. Това се нарича хоризонтален генен трансфер, с други думи не предаване на гени от родителите в поколението, а размяна на гени между вече съществуващи организми. В своята същност генната терапия, която е одобрена например в лечението на някои типове левкемия, бета-таласемия, хемофилия В, някои форми на наследствена слепота и други, представлява именно хоризонтален генен трансфер. С увереност мога да кажа, че тези гигантски стъпки в науката, а в последствие и в медицината, са вдъхновени от естествено протичащи в природата процеси.

Вярвам, че откритието на лечението на повечето генетични заболявания при човека, вкл. Бестрофинопатиите, е направено от природата преди милиони години, а сега остава само да се вгледаме.