Научният свят има своите героини – жени, които със страст, упоритост и визия не просто изследват, а променят бъдещето ни към по-добро. През 2025 г. отбелязахме 15 години от създаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „За жените в науката“ в България – инициатива, която досега е подкрепила 42 изключителни българки, отличени за своите научни проекти в ключови научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.

Молекули, наноносители и гени: три български изследователки - Нина Нанкова, Еми Халаджова и Мария Левкова, които търсят решения за по-прецизна и ефективна медицина. От квантово-химичен анализ до онкогенетика и наноносители за таргетирана терапия – техните иновации прокарват пътя към по-добро диагностициране и лечение на сложни заболявания.

Нина Нанкова: Пробивите в науката рядко са внезапни – по-често са резултат от години търпелива работа. Но всяка малка стъпка е важна – дори едно „не“ е информация.

Нина Нанкова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2021. Нейната професионална област е неорганична химия. Тя и използва квантово-химични методи за изучаване на молекулни системи с потенциал в антивирусната терапия, фотохимията и медицината. Изследванията ѝ разкриват как действат различни съединения на молекулно ниво – знание, което подпомага създаването на по-ефективни терапии и функционални материали.

Какво Ви привлече към науката и защо избрахте да се специализирате в изчислителната и теоретичната химия?

Природните науки винаги са ме привличали, но в университета осъзнах, че изчислителната химия е моето поле, тъй като ми позволява да „вляза“ в молекулния свят и да моделирам процеси, които иначе не можем да наблюдаваме пряко. Завърших бакалавърска програма „ Изчислителна химия“, след това магистърска „Медицинска химия“, а по-късно – докторска степен в областта на теоретичната и изчислителна химия. Вече бях включена в проект, който се занимаваше с изследване на антивирусните свойства от растението Graptopetalum paraguayense, а с появата на пандемията, причинена от SARS-CоV-2, идеята за изследване на неговите антивирусни свойства към коронавируси бързо се превърна в приоритет.

Разкажете ни как всъщност „търсите“ нови терапии. В какво точно се състои процесът ви на работа?

Работата ми е комбинация от теория и експеримент. Първо се извлича екстракт от растението, чийто фракции се тестват за антивирусна активност. След това започва „детективската“ част – с помощта на компютърни симулации (докинг и квантово-химични методи) анализираме кои точно молекули от растението се свързват с важни вирусни ензими и как блокират действието им и дали то е съпоставимо с референтни антивирусни средства. Това ни помага да разберем дали една молекула може да се превърне в бъдещ медикамент. Работи се с реални вируси в лаборатория, но също така и виртуално, с модели на вирусни ензими – науката днес е изключително интердисциплинарна и екипът е голям.

Колко време отнема да има пробив в подобни изследвания?

Пробивите в науката рядко са внезапни – по-често са резултат от години търпелива работа. Самото изследване на едно растение може да отнеме няколко години – от извличане на активни фракции, през изчисления и моделиране, до експериментално потвърждение. Но всяка малка стъпка е важна – дори едно „не“ е информация. Изследвания върху Graptopetalum paraguayense например са започнали преди 10-15 години и чак сега вече има ясни доказателства за антивирусната му активност, която дори превъзхожда вече утвърдени терапии.

Сигурна съм, че има и трудни моменти в такива изследвания – какви са някои от тях и какво ви кара да не се отказвате?

Науката често е път с много неизвестни и неочаквани завои, в нея разочарованията са многобройни, резултатите – капризни. Затова търпението е може би най-важният ни научен инструмент. Трудностите идват с липсата на ресурси, понякога и на време, но точно тогава си припомням защо съм тук – защото вярвам, че това, което правим, има значение. Може би и самата наука подбира хора със сходни характери, със склонност към упоритост, тиха страст и малко лудост. А в такава среда взаимната подкрепа може би играе ключова роля в справянето с ежедневните предизвикателства.