Еми Халаджова: За учените трудните моменти не са важни и не се помнят. Ентусиазмът от всяка нова идеята дава енергия, която те кара да продължаваш напред

Еми Халаджова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2013. Нейната професионална област е полимерна химия. Тя работи в областта на нанотехнологиите и наномедицината, с фокус върху създаването на полимерни наноносители за пренос на лекарства, протеини и нуклеинови киселини. Тези системи имат потенциал за приложение в терапии при онкологични, генетични и вирусни заболявания.

Как започна твоето пътешествие в науката и защо избра да работиш с полимери и нанотехнологии?

Интересът ми към науката беше провокиран по време на изготвяне на дипломната ми работа в Монпелие, Франция. Бях на стаж в научно-изследователска лаборатория и много ми хареса да работя с „нови и неизвестни неща“ т.е. да експериментирам и анализирам. Защо полимери? Ами зашото лабораторията беше специализирана по полимери, но също така в последствие разбрах че полимерите са много интересни съединения с широко приложение в нашия свят, като например в медицината, фармацията, биотехнологиите, електрониката, машиностроенето и много други.

Ако трябва да обясниш на приятел какво правиш – как би описала процеса по създаването на тези миниатюрни „превозвачи“ на лекарства?

Полимерите имат уникални свойства, като например това да формират наноструктури с предопределени (зададени от нас) параметри. Това ги прави много подходящи да пренасят различни терапевтични молекули. За да бъдат ефективни и безопасни за човешкото здраве, процесът по създаването им, обаче, отнема време. Най-общо и метафорично той може да се обясни така: да си представим, че трябва да изпратим пакет със специално съдържание на точен адрес в другия край на света. Първо трябва внимателно да опаковаме това, което искаме да изпратим. Пакетът трябва да бъде достатъчно здрав за да може да защити съдържанието си. За да стигне до местоназначението си, трябва да добавим точен адрес. Също така е ноебходимо получателя да може да отвори пакета и да успее да извади съдържанието му невредимо без да има заплаха за здравето му.

Колко време отнема от първата идея до момента, в който едно такова решение може да помогне на пациенти?

Това е много дълъг процес, който включва концепция, експериментална работа, технология, предклинични тестове, клинични изпитвания и пр. Процесът е бавен и може да отнеме повече от 15-20 години. По-важното е, че информацията получена по време на този процес може да помогне при създаването на нови и усъвършенствани продукти.

Науката често е изпитание – кои са най-трудните моменти в твоята работа и какво ти дава сили да продължаваш?

Мисля, че за учените трудните моменти не са важни и не се помнят. Ентусиазмът от всяка нова идеята дава енергия, която те кара да продължаваш напред.