Мария Левкова: Ние не се отказваме – движи ни искреното желание да помогнем и отговорността, която носим към пациентите си

Мария Левкова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2024. Нейната професионална боласт е медицината. Тя работи в областта на онкогенетиката и изследва генетичните механизми, свързани с дебелочревния карцином – едно от най-разпространените онкологични заболявания. Наред с това изучава и генетичната основа на нарушенията от аутистичния спектър, с цел подобряване на разбирането, диагностицирането и лечението им.

Защо се насочихте точно към генетиката?

Медицинската генетика ме привлече с прецизността си и с огромния потенциал да преобрази диагностиката и лечението на редица заболявания. Това не е просто наука за наследствеността – тя стои в основата на персонализираната медицина. Много важна роля за избора ми изигра и екипът, с който започнах да работя още в началото – колеги, с които и до днес споделяме общ стремеж към качествена и отговорна дейност. Този колективен дух е нещо, което ме вдъхновява ежедневно.

В какво точно се състои процесът ви на работа?

Работата ни протича в няколко основни стъпки. Всичко започва с медико-генетична консултация – клинично интервю и преглед. След това избираме най-подходящия генетичен тест в зависимост от симптомите и фамилната история. Получените резултати се анализират детайлно – използваме специализирани бази данни и актуална научна литература, за да определим клиничното значение на намерените варианти. Особено внимание отделяме на фамилния риск и възможността за предаване на състоянието. Уникалното в специалността е, че съчетава както консултативна, така и лабораторна работа, което я прави изключително разнообразна и динамична.

Колко време отнема да има пробив в подобни терапии?

Развитието на нови терапии в генетиката е дълъг процес – често над десет години. То преминава през фази на откритие, предклинични изследвания, клинични изпитвания и регулаторно одобрение. В някои случаи, когато механизмът на заболяването е добре изяснен и съществуват подходящи технологии, напредъкът може да е по-бърз. Въпреки това, сериозен остава въпросът дали терапиите ще бъдат одобрени у нас и – още по-важно – дали ще бъдат покрити от здравната система, тъй като разходите често надвишават възможностите на едно семейство.

Сигурна съм, че има и трудни моменти в такива изследвания – какви са някои от тях и какво ви кара да не се отказвате?

Най-тежките моменти са свързани с пациенти, при които установяваме тежка и нелечима диагноза. Друга трудност възниква, когато открием нов или неясен генетичен вариант, който не можем веднага да интерпретираме – това създава сериозни диагностични предизвикателства. Въпреки това, ние не се отказваме – движи ни искреното желание да помогнем и отговорността, която носим към пациентите си.