Николета Кирчева: Има сериозна нужда от алтернатива или поне допълнение на съвременните методи за лечение на бактериални инфекции

Николета Кирчева е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2023. Нейното професионално поприще е химията – изучава ролята на металите в биологичните системи и тяхното значение за ефективността на антибиотичната терапия. Работата ѝ е насочена към оптимизиране на лекарства и преодоляване на антибиотичната резистентност.

Как се насочихте именно конкретно към тези пътища на лечение и как смятате, че могат да направят медицината по-ефективна?

Антибиотичната резистентност е изключително сериозен проблем, за който в научната общност се говори все повече. Съвсем наскоро прочетох и любопитния факт, че самият Александър Флеминг, откривателят на пеницилина, е предвидил появата на антибиотична резистентност, която ще се дължи не само на адаптивните микроорганизми, но и на неразумното ползване на антибиотици от страна на хората. За съжаление се е оказал прав. Конкретно към приложението на метали в медицината се насочих още по време на своята докторантура, когато прочетох много статии по тематиката, предложена от моя научен ръководител проф. Дудев.

Макар че в началото се бяхме насочили основно към антираково действие, на мен лично ми стана много по-интересно да изследвам антибактериалния ефект на сребро и галий. Така в крайна сметка осъзнах, че има сериозна нужда от алтернатива или поне допълнение на съвременните методи за лечение на бактериални инфекции. Не мога да кажа колко по-ефективна ще бъде медицината, защото в науката нищо не е сигурно и категорично, докато не бъде обстойно изследвано, но съм напълно уверена, че трябва да направим всичко възможно по силите си и да дадем своя принос в тази посока.

Можете ли да ни разкажете повече за самия ви процес на работа – в какво точно се състои изследването, което правите и колко време отнема да се постигне резултат?

Моят опит показва, че първият етап от едно изследване е задължително запознаване с научната литература до момента. Това понякога включва четене на най-разнообразни източници, като глави от книги, публикации, презентации от конференции и то често в други научни области. Стигала съм до там да чета цели докторски дисертации на учени от чужбина, за да добия по-ясна представа по дадена тема. Следващият етап е да се изгради много ясна концепция как можем с нашите средства и познания да допринесем за разрешаването на даден проблем. Следва същинското провеждане на експеримента, което обаче никой не може да предвиди колко време ще отнеме, нито дори дали ще се получи. Като това е основен проблем както на експерименталния, така и на теоретичния подход. Накрая резултатите трябва да се обработят, обобщят и оформят в публикация, за да достигнат до научната общност, защото няма смисъл от едно изследване, ако не достигне до хората, занимаващи се с този проблем.

Целият този процес може да отнеме дори повече от една година. Конкретното изследване по проекта ми в програмата „За жените в науката“ премина през всички тези етапи, като в крайна сметка публикувахме резултатите в три статии в списания от най-висок ранг, за да достигнат до възможно най-широк кръг от учени.

Работата ви звучи като баланс между природата и модерната технология – така ли е и как точно си помагат двете?

Определено работата ми е баланс между много неща, като природата и модерната технология са един пример. Теоретичната химия предлага изключително нов вид изследвания, които започват масово да се налагат в науката едва през последните няколко десетилетия, но вече почти няма област, в която да не се допълва експериментът от теорията. Теоретичната химия освен че представя още едно доказателство, когато се разглежда даден проблем, тя предлага и поглед на молекулно ниво – изследователят по-лесно си представя случващото се, казано с по-прости думи. През последните години разбрах едно нещо със сигурност за научната работа – даден проблем не се решава с махване на вълшебна пръчица и започваме да мислим, че всичко сме открили, а всъщност е плод на дългогодишни усилия на безброй учени, които често остават в сянка. Радвам се, че мога да допринеса със своите изследвания и да бъда един от тях.