„За жените в науката“: Три жени, които търсят нови пътища за лечение
Кирилка Младенова, Николета Кирчева и Магдалена Баймакова
01 September 2025

Магдалена Баймакова: Модерните диагностични методи спомагат по-добре, по-ясно и по-бързо да разберем света на микроорганизмите, които преминават между животните и човека
Магдалена Баймакова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2018. Нейното професионално поприще е медицината – специалист по вирусни инфекции, фокусирана върху общественото здраве и превенцията на разпространението на опасни вируси чрез диагностика и епидемиологични подходи.
Как се насочихте именно към тази научна сфера и с какво тя се занимава основно?
Научното направление „Зоонози и обществено здраве“ е изключително актуално на фона на динамиката, която се наблюдава през последните години по отношение на климатичните промени по света и урбанизацията. Накратко, зоонозите са инфекции, които се срещат както при животните, така и при човека, т.е. наблюдаваме така да се каже преминаване на междувидовата бариера. В тази връзка, хепатит Е вирусната (ХЕВ) инфекция се среща както при човека, така и сред много животински видове (домашни свине, диви свине, елени, камили, зайци, кучета, котки, коне, крави, овце, кози и др.). Човек се инфектира по различни начини, като основно по хранителен и воден път. Добре е да се знае, че ХЕВ инфекцията може да бъде особено опасна за лицата с компрометирана имунна система (ХИВ-позитивни лица, онкоболни, трансплантирани и др.). Откритията от научните проучвания за тази инфекция установиха, че тя е много по-широко разпространена отколкото това се смяташе преди 15-20 години.
Можете ли да ни разкажете повече за самия ви процес на работа – в какво точно се състои изследването, което правите и колко време отнема да се постигне резултат?
Изследването, което проведохме беше за търсене на разпространението на ХЕВ инфекцията сред кръвни донори от България. Открихме сравнително висока ХЕВ серопозитивност от 26%, което в нашето проучване означаваше, че една четвърт от изследваните кръвни донори са се срещали с ХЕВ на някакъв етап от живота си. Резултатите от изследването публикувахме в престижно международно научно списание с Импакт Фактор. Тук е мястото да отбележа, че проучването беше реализирано с голямата подкрепа на колегите от Центърът по трансфузионна хематология (ЦТХ) към Военномедицинска академия (ВМА).
Работата ви звучи като баланс между природата и модерната технология – така ли е и как точно си помагат двете?
Да, може и така да се каже. Работата по темата „Зоонози и обществено здраве“ е непосредствено свързана с природата и обитаващите в нея животински видове. От друга страна, модерните диагностични методи спомагат по-добре, по-ясно и по-бързо да разберем света на микроорганизмите, които преминават между животните и човека. Всички тези усилия са насочени към подобряване на превенцията и контрола на редица зоонозни заболявания, което става все по-важно с динамиката в климатичните промени и изместването на ареала на разпространение на множество патогени. Всичко това е в интерес на здравето на всички граждани както на нашата страна, така и на целия регион в съвкупност.