Не си представям какво е да видиш целия си живот в пепел! А сега – къде сте сега?

Около месец бяхме при приятели, беше много трудно да намерим жилище, при положение че 92 хиляди души нямат дом. Апартаментите достигнаха скандални цени – 40 хиляди долара наем за двустаен апартамент. Сега намерихме чрез приятели нещо нормално. Единственото хубаво в тази трагедия са хората, не управата, а общността ни! Така че имаме къде да живеем поне една година, после ще видим.

Има и много обирджии в такъв момент, които мародерстват…

Много е опасно, както видя, тази зона е затворена за всички и ние влязохме само защото аз съм живуща тук. Армията и полицията имат контролни пунктове и трябва да си покажеш документите. Мародери се възползват от трагедията – крадат произведения на изкуството, техника, коли... Някои се представят за пожарникари, други имат тениски, на които пише, че са доброволци.

Става ли по-лесно с времето?

Да, независимо че си говорим за нещо, което стана преди по-малко от месец, все още се събуждам сут-рин и се питам къде съм, и осъзнавам, че не мога да си отида вкъщи. Истината е, че „вкъщи“ трябва да сме си самите ние. Така че всеки ден става все по-добре, започнахме да работим отново всички. Въпреки това е чудо, че Оскарите се случват, климатът толкова се промени през последната година. Всеки ден правим нова стъпка!

От сърце ти пожелавам това да те е направило по-силна и общността ви наистина да остане по-сплотена и да построи живота си отново!