Валентина Кастелани Куин е успешен продуцент и снаха на легендата Антъни Куин. Тя и дъщеря ù са сред загубилите домовете си в опустошителните пожари в Малибу и Пасифик Палисейдс.

Валентина Кастелани е родена във Флоренция. Семейството ѝ притежава операта „Театър Верди“, а дядо ѝ Рикардо е сред най-
успешните продуценти и разпространители в Златната ера на италианското кино. Завършила е моден дизайн, но повече от 30 години живее между Калифорния и Италия и се занимава с кино и благотворителни събития по време на фестивалите в Кан и Венеция. Като жител на Малибу Валентина организира специално събитие по време на наградите „Оскар“ за събиране на средства в помощ на пострадалите след пожарите през януари. 

Тя е много дейна и в разказването на различни документални истории. Любовта на живота ѝ е актьорът Франческо Куин – син на легендата Антъни Куин, участвал във филми като „Взвод“. За съжаление, Франческо си отива много млад от този свят – през 2011 година от инфаркт. Продуцентската компания на Валентина „Куин Студиос“ е създадена в негова памет и следващият ѝ голям проект е филм за Антъни Куин.

Валентина ме заведе до мястото, където е била нейната къща в Малибу. Днес там можеш да влезеш само ако си жител, преминаваш през контролни пунктове с полиция и военни и не е препоръчително да стоиш твърде дълго, тъй като въздухът все още е токсичен, а водата е отровна след продължителните пожари. Няма интернет и мобилно покритие, а малкото оцелели постройки правят всичко още по-призрачно. Като в постапокалиптичен филм е. Стигаме до изпепелените останки от къщата ѝ. Виждам, че се вълнува. Жителите на Малибу са изключително ядосани на кметицата на Калифорния – Карън Бас, която по техни думи въобще не се е справила със ситуацията и именно заради бездействието ѝ се е стигнало дотук.

Валентина, благодаря ти много за това, че ме доведе до мястото, което беше твой дом повече от 20 години!

Съкрушително е да се види до каква степен е разрушена тази част на града. Всички къщи в Малибу, покрай магистралата до океана, са изгорели до основи! Гледайки сега от перспективата на изминалото време, се чувствам като във военна зона и е абсолютно неразбираемо как управата на града не направи нищо, за да предотврати всичко това или поне да намали пораженията.

Какво си спомняш от онази нощ? Видя ли дома си в пламъци?

Видях го! Беше 7 януари и вятърът беше кошмарен. Забелязахме пушека в далечината в ранния следобед. Тогава ни казаха, че може би и ние ще трябва да се евакуираме. Изглеждаше ни малко вероятно, независимо че живея в Малибу от 25 години и съм виждала тукашни пожари. Обикновено идват от другата страна. До полунощ вятърът стана страшен и заедно с други съседи слязохме към магистралата да видим какво е най-добре да направим. Нямахме електричество вече. Пламъците приближаваха. Видях един приятел да тича към нас по магистралата, неговата къща вече я нямаше. Той ми каза: „Валентина, взимайте каквото можете, и бягайте!“ Взехме само няколко произведения на изкуството, паспорти и лаптопи и с дъщеря ми тръгнахме към един от ресторантите, който беше до пожарната и все още имаше ток и интернет. Събрахме се доста хора от района. Пушекът беше толкова черен и токсичен, трудно се дишаше! Прекарахме там нощта и на следващия ден чак следобед ни разрешиха да се върнем. Къщата ни я нямаше. Един от пожарникарите дойде и ми каза, че не успели да я спасят, тъй като водата не е била достатъчно. Това е тъжната реалност, властите не си бяха свършили работата!

Ти ми сподели, че си успяла да спасиш две неща от останките на къщата…

Това беше много емоционално! Налагаше се да изчакаме няколко дни, тъй като всичко беше нагорещено и трябваше да изстине. Много внимателно ровехме сред пепелта, всичко се разпадаше. Но най-отдолу намерих бял порцеланов кръст, който ми беше подарък и беше изрисуван от съпруга ми Франческо Куин, той почина преди години, а също и военния му медальон, който беше носил по време на снимките на „Взвод“. Много вълнуващо!

Мислиш ли, че е знак, че той ви пази?

Убедена съм, че е така, и е наистина тъжно, защото ние отгледахме децата си в тази къща и имаме толкова спомени. Дъщеря ми е израснала тук, както и всичките ѝ приятели. Никой от тях не може да живее тук сега.