На визитната ú картичка може да пише толкова много неща, „пътешественичка“ е само едно от тях. Дизайнер на висша мода.  Създателка на модна марка за милиони долари. Колекционер на изкуство от цял свят. Бивш пиар на Dior (вярно, за кратко). Редактор във Vogue. Бляскава домакиня на паметни партита. Жена с 11 брака (пет от които тя определя като „духовни“). Светска муза, заклета нощна птица, която твърди, че вечерите ú, прекарани у дома, се броят на пръстите на двете ú ръце…

Да използваме ли и клишето „модна икона“? Защото Мери Макфадън е стопроцентова модна икона. В интервю я питат как смята, че ще я запомнят хората. „С роклите ми. И като много добра тенисистка“ – отговаря тя. Ето че забравихме тениса! Да, освен всичко изброено дотук, Мери Макфадън била забележително добра в тениса на корт. На 13 септември 2024 г. тя си тръгна от земния панаир на суетата, който толкова обичаше, на 83-годишна възраст.

Че Мери Макфадън цял живот е била несметно богата, е ясно. Че е наследничка на тънката прослойка американска аристокрация – можела да проследи родословното си дърво до подписването на Декларацията за независимостта през 1776 г. – го знаят всички, за които това има значение. По-късно обаче тя не само че не пропилява наследството на родителите си, не само че се издържа сама, и то при начин на живот, който не познава компромисите в нито една посока, но и създава собствена бизнес империя със завидни талант и размах. Макфадън има великолепно образование – антропология и социология в Колумбийския университет, винаги е била заобиколена с изкуство – нейната единствена религия, но освен това е атлет по дух с дисциплина на спартански воин. Все пак като тийнейджърка завършва девическото училище „Фокскрофт“ във Вирджиния в компанията на наследнички на най-богатите фамилии в Америка – Рокфелер, Астор, Пулицър. „Нещо като военно-спортно училище беше“ – казва дизайнерката, допълвайки, че момичетата там далеч не само бродирали, четели поезия и свирели на клавесин. Напротив, тренирали ги като рейнджъри.

Показателно е, че през 60-те години Мери минава изключително трудния маршрут от връх Матерхорн до алпийското градче Шамони, известно като Меката на алпинистите, в група, съставена само от мъже. По време на същата експедиция тя се качва с алпинистки котки по ледената стена на връх Пин Дарола в Швейцарските Алпи, висок почти 3800 м. Не, Мери Макфадън не е обикновено богато момиче.

Едно пътуване може да промени всичко

Дъщеря на търговец на памук и концертираща пианистка, известна като едно от най-красивите момичета в Манхатън през 30-те години на 20. в., Мери е родена в Ню Йорк, но прекарва детските си години, заедно с двамата си братя, в семейната памукова плантация в Мемфис, Тенеси. Живее малко като дивачка, докато един ден баба ѝ по бащина линия решава, че спешно трябва да я изведе поне за месец от тази глуха провинция. Малката мис Макфадън е още дете, когато за първи път се озовава в Париж, при това – на модно ревю, а после баба ѝ я води в галерии, музеи и ресторанти, естествено. Мери сякаш попада на друга планета и за първи път осъзнава онова, което ще изповядва цял живот – едно пътуване може да промени всичко.

Завръщайки се в плантацията след парижкото си светско покръстване, госпожица Макфадън осъзнава, че вече не може да се облича както досега, тоест – с панталони с тиранти и риза. Започва да взима тайни уроци по шев и кройка от една от  домашните помощници. Едва на 10 години е, когато семейството им е връхлетяно от трагедия – баща ѝ загива, пометен от лавина, докато кара ски в Колорадо. Това слага край на безгрижния живот в плантацията, Мери е изпратена в суровото девическо училище „Фокскрофт“, а майка ѝ се установява в Лонг Айлънд.   

През ваканциите, завръщайки се у дома, Мери Макфадън открива Ню Йорк като място, където се чувства истински щастлива. Завинаги се влюбва в този град, който по думите ѝ не само никога не спи, но и блясъкът му никога не помръква. „За мен Ню Йорк е като стабилно, стоманено рамо, на което винаги мога да се облегна. Като приятел, който е винаги до мен. А музеят „Метрополитън“ вероятно е мястото, където съм прекарала повече време, отколкото в собствения ми дом“ – казва Макфадън.

На 19 г. Мери заминава за Индия. Мечтае да види Тадж Махал, двореца на любовта. В онези дни той е напълно отворен за посетители и тя е толкова пленена от духа на мястото, че прекарва там няколко месеца. Обикаляйки пазари, тържища за платове и шивашки работилници, Мери е изумена от изключително богатия репертоар техники за ръчна изработка, които индийците използват. И си обещава някой ден да се върне заради това. Не само изпълнява обещанието си, при това многократно, но по-късно организира целия си бизнес около откритията, които прави в Индия по време на това свое първо пътуване.

Ню Йорк, Париж, Dior и обратно

В Ню Йорк мис Макфадън получава единственото си официално образование в областта на модата, като посещава, макар и не задълго, Traphagen School of Fashion. По-късно ще заяви, че ако e учила моден дизайн в академия, никога нямало да бъде истински оригинална и да изгради свой стил. След това заминава сама за Париж да учи изкуство в Сорбоната. Самолетите от Париж до Ню Йорк и обратно се превръщат за нея в нещо като обществен транспорт. Париж ѝ харесва, но никъде по света не правят партита, които могат да се сравнят с тези в родния ѝ Ню Йорк.

Точно на нюйоркско парти Мери се запознава с един от шефовете в Christian Dior. Не проиграва шанса си, веднага му признава, че иска да работи за марката. Той организира интервю специално за нея още на следващия ден и я назначава в PR отдела на модната къща. Мис Макфадън работи там две години. Запознава се с някои от свещените крави на модния бизнес. Особено ценно за нея ще остане приятелството ѝ с Даян Вриланд, тогавашната главна редакторка на американския Vogue. Вриланд е шокирана от познанията и интересите на това 24-годишно момиче в областта на изкуството, от вкуса и класата ѝ. Още тогава Мери Макфадън започва да „кове“ своя иконичен образ – гарвановочерна коса, разделена със съвършено прав път, порцеланово лице, чиято белота е допълнително подчертана от пудра, едри бижута, дрехи, които сама си измисля, крои и шие. Един ден Вриланд ѝ подхвърля, че може би трябва да помисли за кариера на дизайнер. Вероятно предусеща, че подобна идея всъщност отдавна се върти в главата на Мери, която винаги е знаела някъде дълбоко в себе си, че един ден ще прави мода.