Именно в този апартамент Мери Макфадън организира прочутите си партита, споменът за които със сигурност все още се носи из въздуха на Манхатън. „Изкуството е част от моя живот. Така че, когато вечерям, то трябва да присъства на масата“ – казва дизайнерката. Гостите ѝ винаги са толкова много, че е невъзможно да се съберат на една маса, затова тя ги настанява на удобни огромни възглавници на пода и дори по стълбите към горния етаж на апартамента си. Храната задължително е приготвена от най-чисти и пресни продукти.

Любимото меню на Мери е пресни стриди в черупки върху лед, лаврак с джинджифил и студено кестеново суфле. Но как са сервирани те? Ориенталска купа за стридите, бокал от африкански змийски камък за виното, сребърни японски свещници от 18. век, сребърни прибори от Русия от 19. век, поднос от зелен камък, принадлежал на китайската династия Мин, и всичко това комбинирано с модернистични чаши и съвременен дизайнерски порцелан.

Кралицата на плисетата

70-те години са десетилетието на Мери Макфадън. В емблематична за нейната модна марка се превръща надиплената синтетична тъкан, която тя патентова с названието Marii. В онези години на полиестера се гледа като на материя от бъдещето. Този, който Мери използва, се изработва в Австралия, боядисва се в Япония и след това се дообработва в Ню Йорк, като се подлага на неколкостепенно награвяне, за да се получат специфичните малки плисета, които по думите на дизайнерката се разстилат като течно злато по тялото. Огромното предимство на тази тъкан е, че никога не се намачква и така заможните клиенти на марката „Мери Макфадън“ слизат от частните си самолети все едно току-що излизат от дома си.

Плисираните рокли на Макфадън стават истински хит, след като Жаклин Кенеди-Онасис облича такава на традиционния бал в музея „Метрополитън“ през 1976 г.
Колекциите следват една след друга и сякаш не познават географски или исторически граници. Едната е вдъхновена от Акропола, другата – от Медичите, третата – от японския роман от 11. век „Приказка за Генджи“, четвъртата – от културата на инките. Въпреки че за нейните кройки често се казва, че са лесни за носене, техниките на изработка са изключително сложни, а цветовите комбинации – напълно неочаквани. Мери използва връзките си в медиите и позициите си във Vogue и дрехите ѝ са неизменна част от модните фотосесии в списанията през 70-те. Наричат я  „дизайнерът археолог“, заради страстта ѝ към древните култури. Модната ѝ империя се разраства все повече, като към нея се прибавят линии за тапети, домашен текстил, мъжка мода и аксесоари, парфюми, мебели дори.

В личния живот на Мери събитията са не по-малко бурни и динамични. След втория си развод тя се омъжва за Армин Шмид, по-млад от нея с 10 години, красив и… безработен. Срещат се в един нюйоркски бар и сключват брак на другия ден, след което младоженецът просто изчезва и не се появява две седмици. Когато отново се завръща, Макфадън подава молба за развод, като вписва за причина само една дума – „дезертьорство“. Това е история, която тя много обича да разказва на партитата си. Никога не е искала сигурност, напротив – пази се от сигурността като от огън. Обича да рискува и ѝ харесва чувството да е на ръба на пропастта.

бракът е опасна операция

Четвъртият ѝ съпруг Коле Йоханан е още студент, когато дизайнерката, тогава на 51 години, се омъжва за него. Тя се появява, за да си го вземе, на входа на Колумбийския университет (същият, който е завършила) с лимузината си и с куфарите си Louis Vuitton. Когато той заминава при родителите си за Коледа, тя му пише отчаяно любовно писмо от 40 страници. Веднага след Коледа Коле се нанася в апартамента ѝ. След още няколко месеца сключват брак. В онези години подобни бракове са все още много скандални и според мнозина, както и според самия съпруг, Мери просто иска да събуди интереса към себе си и своята модна марка. Йоханан дава интервюта, в които казва, че и двамата имат една-единствена цел – да създадат истинска модна империя, че са много амбициозни и – колко откровено – че в брака им не става въпрос за любов. По-късно, когато подава молба за развод, той я мотивира така: „Моята застаряваща съпруга използва брака си с мен, за да спечели публичност за себе си и своята дизайнерска компания. Аз съм жертва на много по-възрастна, егоистична алкохоличка, която изисква от мен да я удрям по време на секс и други перверзни практики“.