Говориш за Мадлен Радуканова – златната олимпийска медалистка от Токио с ансамбъла. Като четох думите ѝ в инста за теб, когато ти спечели олимпийския медал в Париж, си казах, че това трябва да е истинското приятелство…

С Мадлен сме приятелки от 18 години. Родени сме 2000 година, бяхме в едно училище, всеки ден заедно в залата, минахме през много трудности, които не ни раздалечиха, а напротив. Пред нея мога да си позволя и съм си позволявала да бъда слаба. Понякога е пренебрегвала себе си в името на нашето приятелство. А това е много рядко и безценно. Малко хора могат да го направят.      

Трудният момент, за който споменаваш, е свързан със загубата на увереност. Нещо, пред което всеки може да се изправи. Какво научи от него?    

Дълго време не успявах да постигна резултатите, които аз исках. Печелех медали, но си бях поставила по-високи цели и не си давах нужното време – исках сега! – не си ценях успехите. Това започна да ме мачка. Не се чувствах уверена на състезание. Около месец спрях да  тренирам. Трябваше да се отдалеча от всичко. Когато се върнах, вече знаех, че трябва да се науча да се радвам на малките неща – на това, че не съм изпуснала нито веднъж на тренировка, на това, че съм си направила от първия път нещата, че имам повече сполучливи, отколкото несполучливи изпълнения. Така отново започнах да трупам увереност и спокойствие. Семейството и приятелите ми помогнаха много.

Вероятно се научи да се радваш на малките неща и извън залата?

Да, след този труден период се радвам на всичко. Сутрин, като се събудя, направя си кафе, седна да го изпия и имам 20 минути на разположение – толкова съм щастлива от тези 20 минути.  Или в обедната почивка между тренировки да си купя един сладолед и да седна на някоя пейка да си го изям. Не трябва да чакаме да ни се случи нещо грандиозно, за да го оценим. Трябва да се радваме на всичко.

Твоите представяния на съчетанията са като завладяващ танц. Обичаш ли да танцуваш? Танцувате ли с Георги?

Много обичам да танцувам. Даже съм си мислила, че като спра с художествената гимнастика един ден, ще ходя някъде да танцувам за удоволствие, защото гимнастиката много ще ми липсва. С Георги все още не танцуваме, може би на сватбата... Вероятно малко се притеснява, че съм много добра.    

След 1о години как виждаш себе си?

Със семейство. Не знам точно с какво бих се занимавала. Но най-вероятно ще е нещо, свързано със спорта, с художествена гимнастика.

А мечтата да живееш в Париж? Или той вече стана твоят град по друг начин…

Вече не мечтая да живея другаде, искам да съм близо до семейството си, София е много специален град за мен. Някои от момичетата, с които тренирахме като деца, днес живеят в чужбина. Професионално те са тръгнали в съвсем различни посоки. На Коледа се прибират и е толкова хубаво, като се съберем, всеки разказва какво му се е случило, в какво е успял, през какво е минал.      

Какво те тревожи в днешните хора?

Хората искат нещата да им се получават много бързо и много лесно, наготово. Не се и замислят, че нормалното е човек да си извърви пътя към целта и сам да намери начина да успее. Много млади хора очакват някой друг да им осигури желаното. А ако вложат усилия и постоянство, те сами ще постигнат това, което са искали, че даже и повече.