Майка ти беше част от този празник, ти ѝ беше подарила възможността да присъства на състезанията…

Да, тя беше с моя годеник. И ще разкажа една интересна история. В деня на многобоя бяха отишли двамата до Монмартър. Говорихме си сутринта и аз им казах: „Ако влезете в „Сакре Кьор“, запалете свещичка за здраве и късмет“. Приключи състезанието, аз съм вече с медала, виждаме се извън залата и аз питам: „Вие запалихте ли свещичка?“. И те ми казаха: „Запалихме. Дори имаше кутия, в която можеш да си напишеш и оставиш желание“. Годеникът ми веднага написал „Олимпийски медал“. Тъкмо да го пусне, сеща се, че не е уточнил кога. И бързо добавил 9.08.24, да не остане медалът за следващата олимпиада.

Помогнало е! Което ме подсеща да те питам имаш ли си ритуал преди състезание?

Сгъвам си кърпичката, с която си бърша ръцете, преди изиграването на съчетанието. Тя е от японски фенове от град Мураяма. От 2017 година ни канят на лагер там. И ни бяха подарили кърпички с надпис „Пътят към Токио“. А миналата година бяха в България и ми донесоха кърпичка „Пътят към Париж“. С нея бях на Олимпиадата. Сгъвам си я по един и същи начин всеки път и я давам на моята треньорка, която я държи по един и същи начин. Вдъхва ми спокойствие всичко това, не пречи на никого, така че защо не.

Това прилежно, внимателно сгъване... Подредена ли си? Ти си зодия Дева все пак.

По моя си начин. Може за другите да изглежда като хаос, но аз си знам всяко нещо къде ми е. Обичам да подреждам и почиствам дома си. Носи ми чувство за естественост и спокойствие. И искам краищата на кърпичката да са сгънати точно така, а химикалката да е поставена точно там. Понякога треньорката ми се ядосва, като почна да размествам.

Твоята треньорка Марияна Памукова, с която сте от 18 години. Каква връзка създава това? Кое е най-ценното, което си научила от нея?

Удивителното е, че ние сме били всеки ден заедно през тези 18 години. Всеки ден. Били сме повече време заедно, отколкото аз с моите родители. В някои моменти е имало търкания, но винаги сме успявали да намерим баланса. Тя е казвала, че съм като нейна дъщеря. А най-ценното, на което ме е научила, е, че трябва да правиш нещата с много търпение и любов. Поначало не съм търпелива. Импулсивна съм, очаквах нещата да се случват на момента. Но нещата искат време. Вече го знам много добре, и то благодарение на моя личен треньор. Както и това, че не трябва да се отказваш, преди да си постигнал целта си.