Имала ли си кумири в художествената гимнастика?  

Мария Петрова. И като състезател, и като човек, който прави изключително важни за художествената гимнастика неща на световно ниво – тя е представител в Техническия комитет на Международната федерация в момента. Като малка ме е виждала по състезания, поздравявала ме е, пожелавала ми е успехи и това ми е действало много мотивиращо.

Художествената гимнастика, както балета, носи в своята същност контраста между лекотата, грациозността и изранените крака…

Така е. Красивите неща обикновено са не само красиви, те имат и по-тъмно лице. Но хубавите неща не се случват, без човек да даде нещо. То е като да принесеш дар от себе си за красотата.

Може би нещата са по-щадящи днес?

Спортът много се промени през последните 20 години. Няма много общо с гимнастиката през 80-те години. Натоварването се променя спрямо различните елементи, променя се и всичко останало – режим, хранене и т.н. Всичко се развива.

И все пак как се става кралицата на фуетето?

С много протрити крака. С много падания. Понякога толкова пъти съм го повтаряла, че направо забравям как се прави. Блокирам. Но и с постоянство, с правилна подготовка и с мотивация. Аз самата си бях поставила за цел, че няма да се откажа, ако не завъртя десет пируета на един път. И още на същата тренировка го направих. Това е силата на желанието. Въпросът е колко силно искаш да направиш нещо, за да го направиш.    

Сънуваш ли неща, свързани със спорта – грешки, пророчества?

Грешки сънувам. Пророчества не. За олимпийския медал моята тренььорка беше сънувала преди около година пророчески сън. Седят с Мадлен и си говорят за Олимпиадата в Токио и Мадлен казва: „Много ми е мъчно, че Бубето не спечели медал“, сваля си нейния медал, в този момент аз се появявам отнякъде и тя ми слага медала. Когато го вземам в ръка, той се превърща в медал от Париж. Сънят се оказа наистина пророчески, не само за спечеления медал, но и за предстоящия труден момент, в който Мадлен беше до мен и ми помогна много.