Екстравагантното и запомнящо се фамилно име Калейн наистина ли идва от „калцуни“?

Доколкото поне и аз знам от дядо, наистина е тръгнало от „калцуни“ – някой в рода някога се е занимавал с изработката им – и променяйки се с времето, е стигнало до Калейн. Но не можем да сме сигурни.

Вчера се прибрахте с твоя приятел от круиз. Кое ще остане най-хубавият ти спомен от това озарено и от олимпийската победа пътуване?   

Предложението…      

Предложението?!      

Да, обикаляхме перлите на гръцките острови и моментът, в който моят приятел ми предложи брак, винаги ще си остане най-специалният спомен. Вечерта на остров Миконос…

Това е прекрасно, Боряна! Желая ви много щастие! Ти очакваше ли?

Очаквах, че наближава този момент. Но бях под голямо напрежение около състезанията и трябваше да бъда максимално фокусирана. Моят приятел явно не е искал да ме разконцентрира. Така че очаквах, но не знаех в кой точно момент.

Какъв е той, твоят приятел и вече годеник?   

Най-специалният за мен човек. Георги е моята най-голяма подкрепа в живота. От почти пет години сме заедно. В залата се запознахме. Той работеше като кинезитерапевт с по-малките момичета. Пътувахме заедно. Говорехме си много. И така пламна искрата. Не беше любов от пръв поглед. Постепенно се зароди чувството. Много спокойна е връзката ни, изпълнена с взаимно доверие.

Подкрепяме се в решенията си и си помагаме. Когато имам някаква трудност, той е човекът, който ме мотивира да продължа. Когато той има проблеми, аз пък се старая да му давам сигурността, че независимо какво ще се случи, ще съм до него. Изглеждам по-спокойният човек от двамата, но всъщност не съм. Аз съм по-емоционалната, на моменти доста импулсивна. Докато той е уравновесен.

Вярваш ли в съдбата? Мислиш ли, че да избереш този спорт и да постигнеш такива успехи в него е било предначертано?   
Като дете тренирах балет, после плуване. Нямаше как да не тренирам, защото преливах от енергия, където минех, всичко чупех, но не защото бях пакостлива, а защото просто не знаех как да овладявам енергията си. Майка ми беше категорична, че трябва да тренирам нещо, без значение какво, просто да ходя да се уморявам някъде. Разбрала, че около стадион „Раковски“ има много спортни зали за деца. Отишла и попитала някаква непозната жена къде може да запише дъщеря си. Тази жена я упътила, показала ѝ залата и това се оказало Марияна Памукова – моят личен треньор от първия ден до ден днешен. Ето защо смятам, че е съдба – и да отида точно в този спорт, и да вървя 18 години към големия си успех в Париж. Всичко е било написано от самото начало.