Понеже в онзи момент не можеше да се качи на покрива на света, фотографът Костадин Кръстев-Коко потърси покрива на града. Искахме да снимаме олимпийската сребърна медалистка Боряна Калейн високо, високо, най-високо – макар да знаем, че това е само бледа метафора на висините, които тя достига. Разлюлени от пристъпи на акрофобия (кой повече, кой по-малко), там, на докосващата небето кръгла площадка без парапет, само с обезопасителна мрежа, улавяхме красивите превъплъщения на дръзкото, различното, смелото, артистичното момиче, което кара света озарен да поглежда нагоре. Макар че подготовката за снимките започна в седем сутринта, а в девет вече течеше фотосесията, августовското слънце щедро сипеше жар върху изстреляната във висините снимачна площадка.

С всяка минута ставаше все по-задъхващо горещо, а сребърните повърхности засилваха заслепяващия ефект на слънцето. Боряна танцуваше пред камерата въпреки острите стрели на лъчите, в един миг само свеждаше леко глава и засенчваше с ръка очи, а тялото ѝ оставаше изправено с едва доловимия порив на птица, която иска да се скрие в крилото си. Толкова красота, грация и сила имаше и в този малък жест, превърнал се в лайтмотив по време на фотосесията и останал извън кадрите. После отново политаше – като изящна движеща се скулптура, като космическа Нике.

В деня преди снимките Боряна се беше върнала от круиз по гръцките острови – малка заслужена почивка, а 24 години по-рано на същия този 23 август се е родила. 18 от тези години е отдала на пътя си към една мечта. Сбъдна я това лято под небето на Париж. Когато седнахме в сенчестата прохлада на бухналата в зеленина градина на чаша капучино, за да си говорим, бяхме току-що слезли от снимките на покрива на града и все още в омаята на емоцията от тях.

За Боряна това беше първа модна фотосесия, а за мен – първа среща на живо с олимпийски вицешампион, със сребърно златно момиче. За първи път държах в ръце олимпийски медал. Красиво е творението на бижутерите от Chaumet, в чийто център с техниката на поставяне на скъпоценен камък е вградено шестоъгълно парче желязо от Айфеловата кула. Особено е усещането, когато плътната тежест на това различно бижу легне в дланта ти. 525 грама, увенчаващи нещо, което не може да се измери. Човек може да го прочете донякъде в красивите изразителни очи и топлата усмивка на Боряна – силата, фината чувствителност, импулсивната емоционалност, борбеността и отдадеността на художествената гимнастика.

По пътя към олимпийското сребро Боряна Калейн е завоювала сребърен медал от Световното първенство през 2018 г., европейска титла в многобоя през 2023 г. и такава на обръч, топка и лента в отборното класиране през 2022 г. и 2024 г., четири пъти става Национален шампион на България при жените.  

Не говорим за това, което ще следва. Боряна смята, че все още е рано за вземане на решения за бъдещето. Със сигурност ще остане свързана с художествената гимнастика, дори и когато се откаже от състезателната си кариера.  Художествената гимнастика е животът ѝ, същността ѝ е пропита с този спорт. А ако я чуете как и с каква обич, деликатност и разбиране говори за децата, ще се уверите, че щедро ще предаде най-доброто от себе си на тези от тях, в които времето ще покаже, че го има пламъчето на таланта, мотивацията и желанието. Ако я чуете как искрено и отговорно казва: „Аз трябва да давам пример на децата“, и как това я води в изборите ѝ, ще се уверите, че има истински светли и достойни хора сред нас.      

Боряна, как се чувстваше със сребърния аутфит по време на фотосесията?

Като момиче от Космоса! Не съм била с такава визия досега. Не можех да си се представя, но като видях кадрите, много ми допадна. Стилно е и нестандартно. А аз обичам да съм нестандартна. Да се различавам от всички останали. Привличат ме дрехи, които не всеки би облякъл.

Това, че си такава, е и една от причините да побеждаваш…  

Да, в нашия спорт, за да направиш впечатление на съдиите, трябва да си различен, да имаш своята индивидуалност, да изпъкнеш.

Но в същото време в теб има и фина сдържаност, премереност…

Все пак съм публична личност. И искам да съм добър пример, особено за децата. Затова се старая във всяко едно отношение.

Обичаш ли да гледаш света отвисоко – да се качиш на планински връх, да вечеряш на покривна тераса или да съзерцаваш Париж от Айфеловата кула?

На Айфеловата кула се качих още първия път, когато отидох в Париж, и гледката наистина ме порази. Този път нямах време да го направя. Обичам да гледам отвисоко. Особено магично и вълшебно е вечер да гледаш как целият град свети. Специално за тази фотосесия леко се притесних, прекалено близо беше ръбът на площадката… (Смее се.)

Което не ти попречи да летиш като птица и да направиш вертикален шпагат, повдигната на върха на пръстите си... Какваш, че обичаш да гледаш светлините на града. Означава ли това, че си по-скоро градско момиче, отколкото момиче на природата?  

Обичам да ходя сред природата, когато съм изморена от шумотевицата. Но като че ли наистина съм повече градско момиче. София ми е на сърцето. Обичам да пътувам, да виждам нови места, хора, култури, но винаги когато се прибирам, особено със самолет, като започне да се приземява и видя НДК или „Александър Невски“, ми става много мило. Няма друго място като дома.